«Франклин се загуби»

Костенурчето Франклин можеше да се пързаля надолу по стръмния склон към брега на реката.

Можеше да брои от едно до десет и обратно — от десет до едно.

Франклин можеше сам да откопчава и закопчава копчетата си.

Можеше дори съвсем сам да отиде чак до къщата на мечето Рошко.

Но на Франклин не му разрешаваха да ходи сам в гората.

Един ден Франклин каза:

— Мамо, искам да играя с мечето Рошко. Може ли да отида до Рошко, мамо?

— Може — разреши майка му. — Но до шест часа трябва да се върнеш за вечеря. Сега ще ти покажа как ще бъдат разположени стрелките на часовника в шест часа. Ето така… И не забравяй — не бива да влизаш в гората!

Франклин забърза по пътечката, мина по мостчето, прекоси поляната с горски плодове и стигна до къщата на мечето Рошко.

Рошко си играеше в градината пред къщи с лисичето Лиско, гъсока Гери и видрата Шуши.

— Е-хо, ето ме! — извика Франклин. — Дойдох. На какво си играете?

— На жмичка — викнаха приятелите му. — Ти жумиш!

Франклин затвори очи и започна да брои. Жмичката беше любимата му игра. Вярно е, че той беше доста бавен, но затова пък беше умен и бързо откриваше кой къде се е скрил. Знаеше например, че Рошко винаги се крие на поляната с горски плодове.

— … Девет! Десет! Отварям очи! — обяви костенурчето, отвори очи и се огледа. В това време сред малините се мярна рошава кафява лапка, крадешком откъсна няколко малинки и бързо изчезна обратно в малинака.

— Рошко, видях те! Пу за тебе! — викна Франклин.

Под моста Франклин зърна крайчеца на няколко перца и едно лъскаво кожухче.

— Ето го гъсока Гери! Ето я и видрата! Пу за вас! — извика той.

Оставаше му да намери само Лиско. Претърси храстите, надникна и под падналите дънери. Лиско го нямаше. Франклин тръгна по пътечката, мина по мостчето и без да забележи, влезе в гората. Обикаляше дърветата, проверяваше в хралупите, пъхаше се в дупките между корените. Претърси навсякъде, но не можа да намери Лиско.

А лисичето въобще не беше в гората. То се бе скрило в къщата на мечето и след малко извика:

— Не можеш да ме намери-и-иш! Не можеш да ме намериш!

Но Франклин не отвърна. Той не можа да го чуе, защото се бе отдалечил много от приятелите си.

— Къде ли е Франклин? — зачуди се Лиско, но всички вдигнаха рамене.