«Любов от пръв поглед»

Андрю закъсняваше и щеше да вземе такси, ако не бяха задръстванията по улиците. Влезе в метрото, и то пълно до пръсване, и си запроправя път през пълчищата пътници по ескалатора, които се прибираха вкъщи.

Андрю обаче не бе поел към къщи. Само след четири спирки щеше да излезе отново от търбуха на земята, за да отиде на срещата с Или Блум, изпълнителен директор на клона на „Чейс Манхатън“ в Париж. Андрю не познаваше лично Блум, но като всичките си колеги в банката знаеше прекрасно с какво се слави той. Блум не определяше среща на никого, освен ако нямаше основателна причина.

През двете денонощия, откакто секретарката на Блум се бе обадила да уговори срещата, Андрю беше умувал каква ли е тази основателна причина. Очевидният отговор бе, че Блум го търси просто заради паричен превод от „Креди Сюис“ в „Чейс“ — но той надали щеше да седне да се занима с някакъв си превод. Дали пък не мислеше да направи на Андрю предложение, на което той нямаше да може да откаже? Дали щеше да го уговаря да се върне в Ню Йорк, след като той бе прекарал, има-няма, две години в Париж? В главата на Андрю се въртяха какви ли не въпроси.

Младежът знаеше, че е безпредметно да се губи в догадки: в шест часа щеше да разполага с всички отговори. Идеше му да хукне надолу по ескалатора, но пътниците до него бяха прекалено много.

Знаеше, че и той държи козове: вече близо две години оглавяваше отдел „Обмен на валута“ в „Креди Сюис“ и всички бяха наясно, че е засенчил своите съперници. Споменеше ли някой успехите на Андрю, френските банкери само свиваха рамене, докато конкурентите им от Америка постоянно се опитваха да го убедят да постъпи на работа при тях. Андрю беше сигурен, че каквото и да му предложи Блум, „Креди Сюис“ няма да остане по-назад. През последната година, опитваха ли се да го склонят да смени работното си място, той неизменно ги отпращаше с любезна хлапашка усмивка, сега обаче знаеше, че няма да му бъде толкова лесно. Блум не беше от хората, които ще подкупиш с любезна хлапашка усмивка.

Андрю не искаше да сменя банките, беше доволен и от онова, което му предлагаха в „Креди Сюис“, пък и кой на неговите години не би се радвал да работи в Париж? Но точно по това време на годината се обсъждаха премиите и Андрю бе доволен, че „има среща“ с Или Блум в американското кафене на „Джордж V“. Беше въпрос на часове някой да съобщи на шефовете му с кого го е видял.