«Прекалено много съвпадения»

Всеки път, когато си мислеше за последните три години, а Рут си мислеше често за тях — тя неизменно стигаше до извода, че Макс е предвидил всичко до най-малките подробности. Още преди да се срещнат.

А те се срещнаха съвсем случайно — поне така смяташе навремето Рут, — и за да сме честни към Макс, се срещнаха не те двамата, а яхтите им, които се блъснаха една в друга.

В залезния сумрак „Морски таралеж“ даваше на заден, та да застане до кея, когато носовете на двете яхти се докоснаха. Собствениците им веднага изтичаха да проверят дали повредите са сериозни, по яхтите обаче нямаше и драскотинка, тъй като отстрани и на двете бяха наслагани големи надуваеми пояси. Притежателят на „Хубавата шотландка“ изкозирува на шега и се скри долу в каютата.

Макс си наля джин с тоник, взе евтино книжле, което бе смятал да дочете още миналото лято, и се разположи на носа. Запрелиства страниците, за да намери докъде е стигнал, когато собственикът на втората яхта — по-възрастен мъж, отново се появи на палубата. Пак изкозирува закачливо, затова Макс остави книгата и го поздрави:

— Добър вечер. Извинявайте, че ви бутнах.

— Няма нищо — отвърна другият и вдигна чашата с уиски.

Макс стана от стола, отиде при борда и протегна ръка.

— Макс Бенет.

— Ангъс Хендерсън — представи се и по-възрастният мъж малко завалено — явно беше родом от Единбург.

— Тук ли живеете, Ангъс? — попита нехайно Макс.

— А, не — отвърна той. — Живеем с жена ми на остров Джърси, но синовете ни — близнаци са, учат тук на южния бряг, затова идваме в края на срока да ги приберем за ваканцията. Ами вие? В Брайтън ли живеете?

— Не, в Лондон, но ако ми остане време, отскачам насам да поплавам с яхтата, което за жалост се случва твърде рядко, както сам се убедихте — добави той през смях точно когато откъм каютата на „Красивата шотландка“ се показа жена.

Ангъс се обърна и се усмихна.

— Рут, това е Макс Бенет. Буквално се сблъскахме.

Макс също се усмихна на непознатата, която преспокойно можеше да бъде дъщеря на Хендерсън — беше най-малко двайсетина години по-млада от мъжа си. Не беше първа красавица, въпреки това бе привлекателна и от стегнатото й атлетично тяло личеше, че спортува едва ли не всеки ден. Тя също се усмихна свенливо на Макс.

— Защо не дойдете да се почерпим по чашка? — предложи Ангъс.