«Бяг в пространството и времето»

Пясък… кактуси като сгърчени ръце… и все към юг… към юг… капки пот в очите… и това облещено неестествено голямо и изригващо слънце… С всяко вдишване поема нажежен въздух, всяка струйка кръв и слънчев прилив, слепоочията тупат с ритъма на слънцето… Светлината, ах, светлината причинява болка. За Вал тя значеше свобода и щастие, а сега предизвика ненавист. За Вал, роден във влажните и студени гори на Севера, слънцето олицетворяваше райско щастие. За Вал, строгия физик и изследовател на абстрактни ма тематически формули, в чиито размери се съдържа светът на явленията, светлината беше символ на върховна мъдрост. А ето сега бяга със сетни сили от бремето на слънцето и едва се сдържа да не вие от болката, причинена му от светлината.

Едва сега разбра Вал какво значи да бъдеш преследван. Винаги е ненавиждал постъпките, които могат да унижат човека, но това чувство по-скоро беше едно неопределено и неизживяно душевно състояние. Едва сега усети, че между него и един туземец, преследван от южноафриканската полиция, или една подгонена от ловци газела няма никаква разлика…

Биографията му беше твърде праволинейна.

Като завърши блестящо Физико-математически факултет, веднага беше приет на работа в един консорциум, чието производство обхващаше широка гама от свръхумалени предмети за домашна употреба. Още в началото на Вал му казаха, че ако докаже способности през изпитателния срок, ще може да продължи изследванията си, започнати още през студентските години: голямо проучване върху структурата на материята. Вал прие с радост, но и с учудване. Отговориха му, че няма защо да се изненадва, тъй като концернът, в който е постъпил на работа, е толкова мощен, че може да си позволи щедростта да финансира едно научно изследване.

Проверката продължи няколко месеца. В същност ставаше дума за някакви изпити, ръководени от известни специалисти, които трябваше да кажат мнението си по разработките на Вал. Като в приказките той убедително оборваше един след друг доводите на противниците си. Най-трудно се справи с един стар математик, чиито възражения изглеждаха толкова обосновани, че Вал бе зашеметен като боксьор след нокаут. Все пак старият Ян даде на младежа благоприятна оценка. От тази странна битка между тях двамата се създаде нещо като приятелство.