«Алфануи открива света»

„ЕНАРЕС, ПО ТВОИТЕ БРЕГОВЕ СЯХ ПЛЕВЕЛИ“

ЗА ТЕБЕ ПОСЯХ НАЛУДНИЧАВИТЕ СИ

МИСЛИ, КОИТО В КАСТИЛИЯ НАМЕРИХА

ТОЛКОВА ДОБРА ПОЧВА.

ТАЗИ КАСТИЛСКА ИСТОРИЯ, ИЗПЪЛНЕНА С

ИСТИНСКИ ЛЪЖИ, Е НАПИСАНА ЗА ТЕБЕ.

ОКОТО Е СВЕТИЛО НА ТЯЛОТО.

И ТЪЙ, АКО ОКОТО ТИ Е ЧИСТО,

ЦЯЛОТО ТИ ТЯЛО ЩЕ БЪДЕ ОСВЕТЕНО.

Една нощ тенекиеният петел ветропоказател, който има само едно око, което, макар и да се вижда и от двете страни, все мак ся остава сами едно око, слезе от покрива на къщата, където стоеше по пял ден неподвижен с гръб към вятъра и се отправи към скалите на лов за гущери. Луната светеше и петелът убиваше гущерите с удари на железния си клюн. След това той окачи гущерите в шахматен ред по бялата стена, без прозорци, обърната на изток, като ги прикова с гвоздеи. Най-голите постави най-тре, по-малките — по средата, а най-дребните— най-долу. Докато гущерите бяха все още свежи, те се срамуваха, макар и мъртви, защото все още не бе пресъхнала жлезичката, която отделя червенината, а тя при гущерите се нарича „жълтина“, тъй като техният срам е жълт и студен.

Но с течение на времето, изложени на, слънцето, те съхнеха и добиваха възчерен цвят. Кожата им се сгърчи и сбръчка. Опашките им се подгъваха и сочеха всички па юг, тъй като те се бяха свили повече от онази част на тялото, която слънцето никога не огрява, защото е обърната на север. И така гущерите висяха приковани на стената, подобни па сгърчени скорпиони, обърнати всички в една и съща посока, а тъй като бяха загубили цвета и глад костта на кожата си, вече не се и срамуваха.

Мина още време и настъпи сезонът на дъждовете. Те зашибаха източната стена и наквасиха гущерите. Дъждът обезцветяваше кожите им и от тях потекоха струйки с черно зелен ръждив цвят. Едно момче постави под всяка струйка бурканче и когато дъждовете спряха, то видя, че бурканчетата се бяха напълнили догоре. Момчето пресипа в едни леген дъждовната вода на бурканчетата и я остави да се утаи.

Гущерите бяха загубили вече напълно цвета си и когато настъпиха отново слънчевите дни, от тях останаха само бели скелети, покрити с тънка, прозрачна кожица, подобна на ризата, конто захвърлят след себе си змиите. Сега гущерите едва личеха на варосаната стена.