«Смърт за смърт»

От постоянното дръгнене в боровете четината му по гърба бе така плътно слепнала от смолата, че приличаше на излъскана стоманена ризница. Челото също бе защитено със здрава броня. Но за беда тоя път невидимият стършел не уцели ни гърба, ни челото, а простреля крехчината между лопатката и първото ребро. Навярно и за това той, старият глиган, патил и препатил, видял и преживял всичко, крето може да дойде до главата на един горски обитател, не чу познатото попукване, докато жилото си проправя, път през сухите иглести косми, нито почувства допира му до кожата. Тежестта влезе меко, почти безболезнено, сякаш мястото под лопатката бе изгнило.

С такава леснина той пробиваше изоставените от хората наесен изгнили тикви край водопоищата и долчините. Кората изпращяваше от силния му натиск и в следващия миг върхът на зурлата му се озоваваше сред охранените семки, най-голямото лакомство за всяка свиня. Така неусетно бързо хлътна в тялото му и проклетото парещо жило, там, на заоблената като яйце гола рътлина, само с една китка дървета в единия й край.

Когато всичко това бе станало и вече нищо не можеше да бъде върнато назад, глиганът изгруха късичко и с първото още движение потърси закрилата на букака вляво, сетне удари надясно и чак тогава подгони тъмнеещата отвъд големия дол гора. Под бора зиме нощта слиза по-рано, а негов съюзник сега можеше да бъде единствено тя.

Беше едър, личен глиган, с два огромни зъба, стърчащи заплашително встрани, с яки мускули и къси, но силни крака. Твърдият му трионест гръб се стрелкаше над заснеженото пространство като черна светкавица. Откъдето минеше, клоните на дърветата още дълго отърсваха след него заледените си грахулки, потропващи при падането подобно зърна на суграшица. Отначало препускаше леко и дълбокият сняг не му пречеше. После десният крак взе да го не слуша и трудно го измъкваше от преспите. Подир крака почна да тръпне цялата му дясна половина. Навали към дола. Още докато слизаше низ стръмното, видя вировете долу, синеещи сред ослепителната белота наоколо като късове лятно небе. Нагази в ручея. Водата беше леденостудена, ала колкото пиеше, повече го измъчваше жажда. Отвътре огънят продължаваше да го гори. Раната под плешката, топла и лепкава, кървеше непрекъснато, а от ноздрите му капеха едри бледорозови мехури, които бистрите бързоходни струи тутакси поглъщаха и размиваха.