«От мястото на кочияша»

Кочияшът си има своя гледна точка. Може би тя е по-целенасочена от тази на изпълнителя на която и да е друга услуга. От високото, полюшващо се място на своето возило кочияшът гледа на своите себеподобни като на номадски прашинки без всякакво значение, освен когато са обсебени от желания за придвижване в пространството. Той е един Йеху1, а вие сте стоки за превоз. Президент или скитник, за него вие сте просто пътник. Той ви качва, изплющява с камшика си, пораздрусва ви гръбначния стълб и ви намества.

Когато дойде време за плащане, ако преднамерено изтъкнете познанията си за законните такси, ще разберете що е презрение, а ако случайно установите, че сте си забравили портфейла, то вие ще бъдете принудени да осъзнаете благата оскъдност на Дантевото въображение.

Не е екстравагантна теория, че тази целеустременост на кочияша и обобщеното му схващане за живота са резултат от особената конструкция на файтона. Важната личност седи най-отгоре като Юпитер на полагащото се единствено нему място и държи съдбата ви между два ремъка от изменчива кожа. Безпомощен, смешен, прикован, подскачащ като фигура-играчка на китайски мандарин, вие седите като плъх в капан — вие, пред когото на твърдата земя икономите се спаружват само от един ваш поглед, и трябва да извисявате писклив глас през мъничкия процеп на вашия странстващ саркофаг, за да оповестите своите немощни желания.

От друга страна във файтона вие дори не сте обитаващ; вие сте само съдържание. Вие сте товар в открито море, а херувимът, кацнал отгоре, знае улицата и номера на Дейви Джоунс2 наизуст.

Една вечер в съседната постройка — голяма тухлена кооперация точно до „Фамилно кафе Макгари“, се разнесоха гуляиджийски звуци, чийто източник по всяка вероятност бе семейство Уолш. Тротоарът се изпълни с любознателни съседи, които от време на време се отдръпваха да отворят път на някой забързан пратеник, носещ от заведението на Макгари стоки за празненството. Тротоарният състав се впусна в коментари и дискусии, от които не направи усилие да изключи новината, че Нора Уолш се омъжва.