«Немезида»

Тази книга не е част от поредицата за фондацията, нито от поредицата за Роботите, нито от поредицата за Империята. Тя е самостоятелна книга. Реших да ви предупредя, за да избегна недоразуменията. Разбира се, може някой ден да напиша друг роман, който да свърже този с останалите, но може и да не го направя. В крайна сметка, докога ще мога да измислям такива заплетени истории за бъдещето?

Още нещо. Преди много години реших когато пиша да следвам едно основно правило — да бъда ясен. Отказах се да пиша поетично или символично, или експериментално, или по някой от другите начини, които можеха (ако бях достатъчно добър) да ми донесат наградата Пулицер. Реших просто да пиша ясно и по този начин да установя топли взаимоотношения между себе си и своите читатели, а професионалните критици… Е, те могат да правят каквото пожелаят.

Боя се, обаче, че моите творби сами се пишат и с ужас установих, че пиша тази книга в две линии на развитие.

Събитията в едната линия се развиват в настоящето, а в другата — в миналото, като неотклонно приближават настоящето. Сигурен съм, че няма да срещнете трудности в проследяването на нишката, но, тъй като сме приятели, реших да ви предупредя.

На Марк Хърст,

моя скъп редактор,

който, според мен,

работи над ръкописите ми

повече от самия мен.

Той седеше сам, затворен в себе си.

Навън бяха звездите, особено една звезда със своята малка планетна система. Той я виждаше в съзнанието си по-ясно, отколкото би я видял в действителност, ако избистреше затъмнения си прозорец.

Една малка звезда с розово-червен цвят — цвета на кръвта и унищожението, и с подходящо име.

Немезида!

Немезида, Богинята на Небесното Възмездие.

Той отново си спомни историята, която беше чул на младини — легендата, мита, разказа за световен потоп, който заличил едно грешно, изродено човечество, като оставил само едно семейство, което да положи ново начало.

Този път нямаше потоп. Само Немезида.

Човечеството отново се беше изродило и възмездието, което щеше да му бъде изпратено, беше заслужена присъда. Нямаше да е потоп. Нямаше да е толкова просто.

Дори оцелелите, които успеят да се спасят… Къде ще отидат?