«Адам и Ева»

1741

Описание



1 страница из 110
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Пролог

Седемнайсети юли: Трябва да призная, че от няколко месеца очаквам с ужас този ден. И по-точно от шест месеца. А за Нолан Филдинг това е сериозно признание. Секретарката ми може да ви каже, че изгълтах цяла опаковка антиацид в очакване на срещата тази сутрин. Разбирате ли, в десет пристигат братята Форчън. Опасявам се, че няма да са много щастливи, когато си тръгват. Напротив. Извинете…

— Дорис, би ли ми донесла едно кафе?

Дорис — моята секретарка — твърди, че, ако престана да пия кафе, няма да имам нужда от антиацид. Лекарят, разбира се, е на същото мнение… Но да не се отклонявам от темата, а тя е четиримата братя Форчън.

Преди да ви разкажа за момчетата — защо ли ги наричам „момчета“ след като са вече големи мъже… Познавам ги от съвсем малки. Кръстник съм и на четиримата. Бяха много мили дечица. Всъщност бяха доста буйни. Но да не изпреварваме събитията. Честно казано, антиацидът не върши никаква работа. Извинете ме за момент…

— Дорис, не носи кафе.

Та докъде бях стигнал? Да, вече четирийсет и седем години съм уважаван адвокат и не преувеличавам, когато казвам, че списъкът на клиентите ми прилича на книгата „Кой кой е в Денвър“. Макар че никога не съм преставал да работя за общото благо — справедливост за всички, както се казва. Но да се върнем към известните личности от моята клиентела. Трябва да ви кажа, че сред тях едва ли има по-известни от семейство Форчън — някои биха казали „с лоша слава“.

От двайсет и седем години съм адвокат и близък приятел на бащата на момчетата, Александър Форчън. Алекс е основателят на „Форчън Ентърпрайзис“. Започнал с един универсален магазин тук, в Денвър, той създаде верига от четиринайсет печеливши универсални магазина в северозападната част на Съединените Щати. Първият, в Денвър, си остава флагман на веригата и щаб на компанията.

Преди седем месеца моят добър приятел, Александър, почина едва на петдесет и осем години. Остави осемдесетгодишната си майка, Джесика, и четиримата си сина. Завещанието му бе съвсем справедливо. На майка си бе приписал разкошно имение, заедно с доста щедра доживотна рента. Останалата част от имуществото си бе разделил по равно между синовете си Адам, Питър, Труман и Тейлър, с правото да продават или прехвърлят дяловете си единствено на преките си наследници.

Комментарии к книге «Адам и Ева», Елиз Тайтъл

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства