«Мъченичество»

13. И събра Той учениците Си и имрече: Истина, истина ви казвам.Настъпи денят да се изпълниписаното. Скоро ще бъда далеч отвас, там където не можете дадойдете, поради злите човеци,които искат да сложат ръце върхуМи. Дойде часът, когато ще познаячия вяра в Мене е най-силна.14. Защото този, който бъдепожертван в Мое име, ще седне отдясната Ми страна в Моетоцарство, но този, който се отречеот Мене и Аз няма да го позная,когато дойде пред портите Ми.15. Защото само този, койтонамрази себе си е достоен за Мене,но този, който се скъпи за животаси, ще го изгуби навеки.16. Този от вас, който се жертвазарад името Ми е като пчелата,която умира, за да ужили звяра,който напада пчелина. Тя ще живеевечно чрез рожбите на майка си,която инак щеше да погине.17. Така и този, който бъдепогубен ще се спаси, но този, койтосе отрече от Мене ще бъде хвърленвъв вечния огън като съчка отнеплодно дърво.18. И учениците Му Го слушаха и неразбираха думите Му и се смутиха всърцата си. Тогава се изправинай-плахият измежду тях и рече:Учителю, ще направя каквото и дами наредиш.19. А Той му рече: Блажен ти, ЮдаИскариотски. Да се свети твоетоиме, защото ще станеш първи средпървите. И се обърна къмостаналите, казвайки им: А виепомнете името му и славете го,защото той е най-достойниятизмежду всички вас.20. А те много се натъжиха иговореха помежду си: Нима не смевсички равни? Или Учителят не нилюби вече? И намразиха брата си.21. А Той като ги чу им рече: Каксмеете да го наричате предател?Нима не за нас ще умре той? Илинямате вече страх от силата наМоя гняв?22. И те твърде много се уплашихаот тези Му думи и замлъкнаха.* * *

Не, не трепереше от страх, сигурно просто му беше малко студено. Той се преви още повече над камъка, върху който седеше. Но какво ставаше? Дали Учителят бе решил нещо друго? Не, не биваше да мисли за това. Нямаше да избяга. Сигурно щяха да се появят след малко. Стига! Важното бе да бъде спокоен. Скоро щеше да се зазори. Поне нямаше да трепери така, когато пристигнеха те. Дали му се причу приглушен говор? Сигурно. Само спокойствие. А, ето ги! Сърцето му заби лудешки неудържимо. Групата спря на няколко крачки от него. Фигурата, която вървеше малко пред нея се приближи и едва тогава той разпозна чертите на лицето й.

— Учителю… — едва промълви той.

В отговор стоящият пред него постави пръст на устните си и тихо му каза:

— Стани!