«Небесни рудници»

— Е, да потегляме, БК?

— Да потегляме! — с хазартен тон се отзовава бордовият компютър. — Тяга три, разкачване, курс петстотин и два…

Повечето мъже по-бързо и по-адекватно реагират на женски глас, ала речевият синтезатор на този БК, по съвет на дипломираните врачки-психолози, е регулиран да звучи мъничко по-неутрално, така че Васил Арапов да не се разсейва излишно когато в кабината отекне женски тембър, да не си мечтае за разни странични неща, свързани с жените. Васил седи в не съвсем горда самота всред обема на икосаедричния команден модул. Космическият му кораб, „Ка-ка“ за по-кратко, е безлюден. Празен е и спомагателният отсек. Всичко това в името на едно — икономията. Арапов седи и не докосва пулта, само гледа разпечатката, лепната с магнитче до дисплея. И без това процедурата на отлитане, както и следващите маневри, са рутинни, БК-то само ще се оправи. Листчето трепка — моторът, сиреч двигателно-енергийният модул, ускорява корабчето на волния ловец, насочва апарата по зададена траектория. Васил продължава да зяпа листчето с дългия списък на всичките дрънкулки, които е взел за този полет. Нещата са подредени по намаляване на масата им:

„Йонен двигателно-енергиен модул за ниска тяга, модел «Сагитариус-437»“

„Бустери среден клас — пет броя“

„Касети за зареждане на реактора…“

„Работен флуид (реактивно гориво)…“

„Конзолна мрежо-рама…“