«Всичко коз!»

В пролуката между блоковете, строени в каре около градинката с детските катерушки и паркинга, се виждаха ливадите — тук градът свършваше. Затова въпреки панелните грамади, голи и неприкрити още със едва преди няколко години посадените дървета, обстановката изглеждаше почти пасторална. Навярно заради тишината — наблизо не минаваше голямо шосе, нямаше трамваи, тролеи, някое шумно предприятие или даже заведение, от което да ехти музика. В отминаващата жега съхнеше пране по балконите и на телените простори в градинката — която все още приличаше на обрасло с трева и покрито с бабуни селско игрище. Всъщност, в единия й край се намираше баскетболна площадка, където през почивните дни семейните мъже и неколцината ергени тресяха шкембета, играейки футбол — обичайни комшийски мачове. Младежите предпочитаха да киснат по кафенетата две преки по-навътре в квартала или пълнеха залите за компютърни игри.

Дървената беседка в средата на полето между блоковете беше обрасла с хилава лоза, в благодатната й сянка седяха седем-осем души. Четирима играеха карти, а останалите ги гледаха, но някак много тържествено като за прости кибици. Същият израз личеше и по лицата на тримата от белотаджиите. Само един от тях изглеждаше нормално спокоен, дори леко отегчен. Беше нисичък, кривокрак, по шорти и потник, с голям корем и плешив от челото до темето — топчест, кръгъл, но с доста яки ръце, които ловко и прецизно мятаха картите.

— Пас.

— Каро.

— Без коз?

— Хъммм… Всичко коз!

— Контра.

Картите звучно шляпаха по дъските на масичката, около отворените шишета с бира се въртеше апатична оса, по тефтерчето за писане на резултатите имаше влажни следи от изпотени пръсти.

— Белот.

— Терца.

— И от мен терца.

— Асо… Ето ви сега каро — дама.

Партньорът на топчестия беше кльощав, дръглив, небръснат и с възпалени светли очи. Противниците им, заедно със зрителите представляваха типични жители на крайните квартали около четиридесетте — понапълнели, позагрубели и улегнали мъже с безумно важни професии: жичкаджии, водопроводчици, шофьори, монтьори, хладилни техници и бояджии. Подработваха и странично, гледаха мачове по телевизията, погаждаха се с деца и съпруги, не винаги гладко, мусеха се на тъщи и се заглеждаха по млади девойчета, без обаче да предприемат опити за кръшкане — не им стискаше да си разтурят движещия се по здрави коловози живот, а може би ги мързеше.