«Куриерът»

987

Описание



3 страница из 8
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Чел съм за вас в „Тримата мускетари“. Не, сбърках — в „Шестнайсетте търговци“ на Капън. Това се казва книга! Но вие още не знаете за Капън. Книгата му я публикуваха в…

— Кога?

— Ами тогава… Добре де, ще ви разкажа всичко. Вие сте един от главните тук. Работата е в това, че аз не съм оттук.

— А откъде?

— От бъдещето. Аз общо взето нямам работа тук, но просто бях длъжен да видя един хищник обирджия със собствените си очи. Толкова е интересно… Исках да видя как се правят фирми, как се разоряват конкуренти, как те притискат с дългове…

— Чакай, чакай… От бъдещето, казваш?

— Да, според вашия календар от 6130 година. О, не, това е по друг календар. От 2369 година от новата ера. В смисъл от вашата…

През цялото време си мислех, че или ги разтяга здравата, или е откачалка. Добре де, ама откъде е взел боята в гранули?

— Тази боя… тя също ли е от твоето време?

— Да. В магазините нямаше, пък толкова исках да ме харесат… Този Хенеси също е хищник грабител, нали? Затова отидох в моето време, пробвах по спириликса и намерих.

— Спириликс ли? Това пък какво е?

— Почти кръгъл узикон, един такъв… Вашият учен Венцеслаус го е изобретил горе-долу по това време. Някъде бях чел, че имал големи трудности с финансирането… Дали пък не бе в друг век?… Не, не, точно в това време. Или…

Пак се размисли.

— Добре де — спрях го аз. — Няма никакво значение. Ти по-добре ми кажи как се прави тази боя. И от какво.

— От плавинова киселина. Бластира се трикратно и се получава…

— Чакай, чакай. Какво означава бластира се и защо трикратно?

— О, това още не го знам. Всичко е свързано с технологията на дежекторния процесор на професор Шмутц — и се разсмя. — Ама това ще го учим чак след две степени на отговорност. А може и да не стане, ако нямам добри самоизяви… Имам още два часа.

Продължаваше да си говори нещо, но не го слушах повече. Всичко отиваше по дяволите. Не можех да доставя такава боя.

Единствената надежда беше да се анализира образеца, но тази дяволия с тройното бластиране… Все едно да вземеш парче закалена емайлирана стомана и да я дадеш на някой средновековен алхимик. Дори да има модерна лаборатория, дори да му кажеш как да я ползва, той едва ли ще разбере как стоманата получава своята здравина и блясък.

Комментарии к книге «Куриерът», Уилям Тен

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства