«Комуто много се дава, от него много се иска!»

„И каза им притча: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си, като казваше: какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години; почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумецо, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива и с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.“

Мила Елеонора,

В разговора по телефона ти каза, че не е необходимо да идвам във Варна, достатъчно ти е да мисля за теб, докато си болна и зависима от обслужването на втори човек… Но изпитвам силно желание да те видя; да ти помогна с нещо в дома, да си говорим дълго и напоително за душата, защото сега имаш повече време за четене, разговори, размисли… Обадих се на нашата приятелка Венета, за да й предам твоите поздрави; казах й за новия ти инцидент — счупен в глезена крак, и за нетърпението ти по-скоро отново да си самостоятелна. Предложих й тя също да ти напише и да те насърчи в понасянето на ограниченията, които ти се налагат, а Вени каза: „Да, за човек, който до 60 години е свикнал със свободата си, е трудно. Аз преболедувах детски паралич на двегодишна възраст и от тогава съм с осем операции на костите; след поредната, когато бях само на 15, две години се наложи да живея в гипсово корито… Но благодаря на Бог, че винаги ми помага и сега на 63 мога да ходя сама с бастун. Нора е щастлив човек, тя не е виждала деца в инвалидни колички, които не могат да направят абсолютно нищо за себе си дори ако са застрашени…“