«Скрито детство ((две неизпратени писма))»

Същото лято Гина Пеева, съседката на Захари и Мара, една заран пристигна като парламентьор при тях. Като разбра, че Захари вече е заминал на работа, каза под секрет на майка му: Ани идвала вчера тайно в града, ала не смеела да мине край дома, който напуснала преди девет години. Укрила се при нея в съседния дом и я помолила да предаде на Захари: ако той се съгласи, Ани вече иска да се върне при него — заради децата!… „Това никога няма да стане!“ — махнала като с меч старата: „Да е мислила, когато се е женила първи път и когато ни напусна! Още в началото предупредих сина ми, че не е добре да вземе туркиня, а той отвърна, че това са бабешки работи, двамата се обичат, хора от една плът са, какво значение може да има името й?“ Мара Бешова отново изплю камъчето, с което й додяваха хора в града: синът й се развел, защото е взел за жена мохамеданка!… Като отраснаха, децата също разбраха, че това била причината родителите им да се разделят, но не проумяваха смисъла. Нали Атие и Захари са се обичали като всички хора, създали са своите деца — какво им е по-различно от всички останали?…

Мелания остави „Цивилизацията“ на масата, за да отгърне втория лист, пъхнат в първото писмо. От датата на това неизпратено послание разбра, че когато го е написал, Пламен е бил на 12 години:

„Мила сестричке, вчера бях зад вратата, когато баба Гина от съседния двор дойде и каза на нашата баба, че мама идвала с молба да се върнете отново при нас. Баба викна, че счупена стомна не се лепи, мама и татко да са мислели като са се женили, че децата им няма да знаят какви са, каква вяра имат… Кажи на мама, че много искам да си дойдете, но не мога да се издам какво съм чул. Обещай ми, че когато пораснем, няма да се питаме какви сме, няма да се делим! Мъчно ми е, че не съм видял мама. Обадете ми се по телефон!“

Бяха изминали 14 години от датата на второто неизпратено писмо. Щом Гина отказа да приеме отново снаха си, Атие никога повече не дойде в града на първото си венчило. Много разговори по телефона, много свободни срещи в родната къща вече имаха Пламен и Мелания, когато създадоха свои семейства…

Тя остави отново писмата под корицата в „Цивилизацията“. Спомени се върнаха пред очите й… В този момент в стаята влезе 80 годишната баба Мария Бешова с правнучката си, 4 годишната дъщеричка на Мелания Ани. „Защо плачеш, мамо?“ попита детето и отиде при нея. Мелания я взе на ръце и я целуна: „Защото много обичам теб, баща ти, братчето ти и не искам никога да се разделяме!“