«Жертвоприношение»

Преди близо седемдесет години, когато в нашето село живеели повече от хиляда човека и във всяка къща се раждали седем-осем деца, нивите били за хората като свещена земя и всяко домочадие само изкарвало прехраната си… Било е в началото на хлебната жетва. За да смогнат за една неделя да приберат снопите от нивята, жетварите превивали гърбове от изгрев до залез и пеели жетварски песни за плодородие.

Анастасия, която от дете останала без родители, а до седемнадесетата й година била отгледана от бащината си сестра, също работела с жетварите. Задявал я Найден, синът на механджията, който искал да я вземе за своя жена, но бил толкова скромен, че нямал смелост да й признае чувствата си. Тя пък била толкова хубава, смирена, работна, че не смеела да даде ухо за добрите думи подире й. На третия ден от жетвата, след тежка мараня и задух, над хълма със слънчевия камък Петрахила се показал черен облак. За час пролазил към нивите с жетварите и само докато те се съберат под клоните на стария бряст, станало толкова тъмно, че никой не посмял да изговори какво може да се случи следващите минути. След вихрушката, която разкършила клоните на дърветата, от небето започнал да пада дъжд с лед — отначало колкото нокът на дете, после като лешник. Хората онемели от мъка. Само мелничарят, който допреди час събирал снопи с децата си, изрекъл сеувурие, което помнел от майка си:

— Ако някоя мома иде гола насред нивите да играе хоро като жертвоприношение на халата, градушката може да спре преди да съсипе всичко.

След думите му паднал гръм и убил един кон край каруцата. Всички майки този следобед на жетвата притиснали дъщерите край себе си и не смеели да възразят — как може девойка да спре безмилостната поличба? Зърната на леда ставали по-големи и всички разбирали, че ще мрат от глад…

Анастасия свалила наметалото от гърба си, с бавни пръсти започнала да разплита косите си, събула обувките си и тръгнала. Виждали я, докато пристъпила десетина крачки, а натам било така задимено и страшно, че хората затворили очи. Найден свел глава, прекръстил се пред всички и рекъл: