«Приказка на еве (Приказка на еве)»

Един управител заповядал веднъж да свикат всички негови поданици, за да поприказва с тях. Той взел един козел, заповядал да го вържат в храстите, а после да го заколят и да приготвят угощение.

Събрали се поданиците. Паякът дошъл най-късно от всички. Видял той вързания в храстите козел и извикал:

— О, управителю Татракпо, да стъкна ли огън?

В гората му се обадило ехото. А Паякът си рекъл: „Управителят ми отговори да стъкна огън“. Паякът извикал пак:

— Да поставя ли яденето на огъня?

И пак се обадило ехото.

Паякът заклал козела, сварил го и приготвил угощение. После отново попитал:

— Мога ли да опитам яденето?

Като взел отново ехото за отговор, паякът седнал на софрата, сложил цялото месо в дървено блюдо и захванал да яде. Като изял всичко, облизал блюдото така старателно, че в него се отворила дупчица.

След като се справил с яденето, паякът легнал да си почине. А през това време дошъл управителят и взел да търси козела. Той попитал паяка за козела.

— Че нали аз те питах мога ли да убия козела, да приготвя от него угощение и да го опитам и ти ми позволи. Ето аз опитах малко, после още малко и още, докато в паницата не остана нищо. Тогава облизах блюдото, а то се продупчи — отговорил паякът.

Разсърдил се управителят и рекъл, че за козела няма да вземе нищо от паяка, но за похабеното блюдо паякът трябва да му плати откуп: едно мъничко момиче, едно мъничко момче, конска опашка, неразвит кочан царевица, тояга с желязо на края и дебело боядисано въже.

Взел паякът да мисли как да намери всичко това; мислил, мислил, но нищо не можал да измисли. Най-сетне изкопал една малка лехичка и посял в нея царевица. След някое време отишъл паякът на полето, гледа — птицата Текле изкопава посева.

— Ах, хванал ли те! — извикал паякът.

— Какво се е случило? — попитала тя. Паякът отговорил:

— Аз продупчих блюдото на нашия управител, затова той иска от мене едно мъничко момиче, едно мъничко момче и други неща… но аз няма да му дам нищо, ти, Текле, ще направиш това вместо мен.

Отлетяла птицата. Когато снесла яйца в гнездото, на полето дошла една крава и неочаквано ги стъпкала. Птицата й рекла:

— Тъпчи ги по-внимателно!

Кравата много се зачудила.