«Покана към Джейн»

Мила, скъпа, хайде с мен!Навън е чист и светъл ден!Както ти със състраданиеприласкаваш вси създания,идва той да поздравигодината, що сънна чакав люлката си във шубрака.Часът най-пръв на пролетта,дошъл сред зимата, в студа,ведро утро тук завари,дете на злия февруари,надвесило лице отгоре,да гали земните простори,да се усмихва над вълните,да пуска весели рекитеи водопадите звънливи;да стопля планините сиви;и същ предвестник на април,цветята с него да растат;и тъй да измени светъткато човек, когото, мила,ти с усмивка си дарила.Ела, далеч от градовете,към горите, върховете,ела към дивата дъбрава;душата там не ще сподавягласът на страх, че който слуша,ще остане равнодушен.Природата със чар омаенсърцата да сближава знае.Надпис окачих на входаза гостите, които дойдат:„В полята се намирам аз,за да усетя този час.Мисъл, утре намини,до Тъгата приседни;Отчаяние с черен лик,помня, че съм ти длъжник.И ти, Грижа, що не спирашскучно да ми декламираш:вам във гроба ще платя— карайте се със Смъртта.И на всички — прав Ви път!Днес тъй прекрасен е денят.Не ме жали, че съм злочест,Надеждо; не следи ме днес:дълго само с теб живях,днес едва, уви, разбрах,туй, що си криела от мене:че да очакваш, е мъчение.“Сестрице светла на тоз ден,ставай вече, хайде с мен!Към горите, към полятаи към вира на реката.Виж я, вече чака тялетен покрив от листа.Към бора, що венец си правиот клонки сиви и кафявикрай ствола; слънце засиялона него ласка не е дало.Там, где ливадите блестяти дюните — досам брегът.Где скрежът се топи и квасимаргаритки със дъха си;где теменужките растат,но нямат още аромат.Те младата година бледнакрасят с корона ненагледна.Когато скрие се нощтана изток, сляпа, в пропасттаи над нас е синьо пладне;кога безброй вълни прохладнидо нас самите пращат пяна,где твърд посреща океанаи всичко част от светлината ставана една вселена величава.1822 Информация за текста

© 1959 Илия Люцканов, превод от английски

Percy Bysshe Shelley

1822

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, NomaD, 2008

Публикация:

Пърси Биш Шели. Избрана лирика

Превод от английски на Цветан Стоянов и Илия Люцканов

Редактор: проф. Марко Минков

Художник: Борис Ангелушев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Димитър Захариев

Коректор: Елка Георгиева

Дадена за печат 8. XII. 1958 г. Излязла от печат 15. VI. 1959 г.

Печатни коли: 16V2. Формат: 84x108/82. Тираж: 8080.