«Път към храма на сърцето»

„Да бъде кръстът ви препасан и светилниците ви запалени; и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.“

През лятото на 1992 г. се срещнахме в един манастир. Тя беше 21–22 годишна: ниска, слаба, със светло лице, което изглеждаше малко в голямата рамка на очилата й. Казваше се Маргарита. Беше облечена в черни дрехи, а на главата носеше черна забрадка, защото преди четири месеца пристигнала в Светата обител с желание да стане послушница, а след време и монахиня. Игуменката, вече 80-годишна старица, разказа защо момичето изглежда така вглъбено. Преди седем години починала майката на Маргарита, а месеци по-късно тя самата се разболяла от тежка болест, за която лекарите казвали, че е неизлечима: мускулите се схващали прогресивно и скоро трябвало да си помага с патерици, виждала се в инвалидна количка. Една нощ, малко преди да завърши последния клас на гимназията, в съня си чула женски глас, който й казал, че Бог ще я излекува с невидимата Си милостива ръка, но тя трябва да му служи предано в бъдеще… След месеци наистина оставила патериците, поискала да учи икономика, но не била приета. Сторило й се, че това е знак да отиде в някой манастир и да благодари за изцелението си на невидимия Лечител.