«Тигърът от Сан Педро»

Както се вижда от моите записки, това се случи през един навъсен и ветровит ден в края на март 1892 година. Някъде около обед Холмс получи телеграма и веднага надраска отговор. Той не промълви нито дума, но явно съдържанието й занимаваше съзнанието му, защото след като изпрати отговора, той застана срещу печката, замислено смучейки лулата си, като хвърляше поглед към телеграмата. Изведнъж той се извърна към мен с весели пламъчета в очите.

— Предполагам, Уотсън, че на вас мога да разчитам като на майстор на словесността — промълви той. — Какво разбирате под термина „безсмислен“?

Той поклати глава.

— Тук трябва да влизат и други понятия — трагичен, страшен, Спомнете си някои от вашите разкази, с които вие награждавахте нашето изстрадало общество, и веднага ще се съгласите колко често престъплението е било съпроводено от куп безсмислени наглед подробности. Спомнете си за „съюза на червенокосите“. Отначало историята изглеждаше безсмислена, а завърши с грабеж. А петте портокалови зърна? Веригата от несвързани, лишени от всякакъв смисъл случки ни доведе накрая до разкриването на банда убийци. Не, не, тази дума, според мен, обещава много.

— Тя ли е използувана в телеграмата? — попитах аз.

Холмс я прочете на глас.

„Току-що с мен се случи във висиш степен невероятно и до глупост безсмислено приключение. Мога ли да се посъветвам с вас?

— Мъж или жена?

— Мъж, разбира се. Една жена никога не би изпратила телеграма с платен отговор. Тя би дошла сама тук.

— Ще се срещнете ли с него?

— Драги Уотсън, не забелязвате ли колко всичко ми е дотегнало, след като изпратихме в затвора полковник Каръдърс. Умът ми е като машина, която се разпада, ако не се употребява за целта, за която е създадена. Животът стана най-обикновен, вестниците — постни, романтиката и приключението изчезнаха, както изглежда, дори от света на престъпниците. Как можете след всичко това да ме питате дали ще се заема с решаването макар и на най-простата задача? Но, ако се не лъжа, ето го и нашия клиент.