«Подарък — надежда»

Откакто се помня, около мен е имало много деца и малко възрастни. До пет годишна възраст ние почти не съзнавахме, че това е необичайно, тъй като всички други деца си имат родители, а ние искахме да се сгушим до някоя от жените, които се грижеха за нас в дома. Толкова е естествено едно дете да иска да прегърне онази, която го е родила, а тя да го целуне и да му каже, че го обича! Ние нямахме свои родители; ние бяхме от онези момичета и момчета, които са родени от неизвестни жени, без желание за майчинство. Нещо по-нерадостно: ние не сме били харесани и пожелани за осиновяване в някое семейство без деца, а така шансът да напуснем общия дом за деца без родители ни се е изплъзнал…