И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.
Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.
Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.
(Откр. 22:10–12)Когато казах в София, че тръгваме на поклонническо пътуване към Босна и Херцеговина с автобус, признанието възбуди недоумение:
„И какво ще правите там, щом из онази земя все още мирише на война?“ — питаха близки.
„Тъкмо затова отиваме. Ще посетим едно селце, където Света Богородица се е явила през 1981 г…“ — започнах да обяснявам.
„Ти вярваш на такива измислици?“ — прекъснаха ме, преди да съобщя онова, което очаквах да видя.
Да, вярвах, защото с очите си вече бях виждала чудеса, които сама не знаех как да си обясня и споделя — те не можеха да се разберат от нашите знания; дори науката не успяваше да даде отговор за тях.
В чудесния майски ден на тази последна година от XX век тръгнахме по пътя към Загреб с последна точка на поклонението в Меджугорие. Тръгнахме заради вярата, че Бог ни е поканил на Своя юбилей и ще бъдем ведно с други вярващи в Него.
Но докато пътувахме към Херцеговина, почти постоянно изпитвахме скръбта от разрухата, останала като незарастваща рана през последната война.
* * *Меджугорие носи името си в картина — селище, оградено от планини. То се е сгушило в земята на Херцеговина, а красивата Адриатика е само стотина километра южно от него. Лозарство, тютюнопроизводство, градинарство бил основният поминък на населението допреди половин век. По-младите тогава тръгвали на гурбет в Германия, Италия, Франция, Австрия…
През 1936 г. жителите на няколко паланки започнали строителство на голям храм в центъра на селището, където за празничните неделни литургии се събирали стари и млади.
Някои семейства от близки по-малки селца изминавали пеша близо десет километра, за да получат причастие и да бъдат в обща молитва с хора от други селища. Хората тук вярват във възкръсналия Христос и спасението на душите.
Комментарии к книге «По кръстния път на войната», Мариана Тинчева-Еклесия
Всего 0 комментариев