«По кръстния път на войната»

1059

Описание



1 страница из 9
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.

Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.

Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.

(Откр. 22:10–12)

Когато казах в София, че тръгваме на поклонническо пътуване към Босна и Херцеговина с автобус, признанието възбуди недоумение:

„И какво ще правите там, щом из онази земя все още мирише на война?“ — питаха близки.

„Тъкмо затова отиваме. Ще посетим едно селце, където Света Богородица се е явила през 1981 г…“ — започнах да обяснявам.

„Ти вярваш на такива измислици?“ — прекъснаха ме, преди да съобщя онова, което очаквах да видя.

Да, вярвах, защото с очите си вече бях виждала чудеса, които сама не знаех как да си обясня и споделя — те не можеха да се разберат от нашите знания; дори науката не успяваше да даде отговор за тях.

В чудесния майски ден на тази последна година от XX век тръгнахме по пътя към Загреб с последна точка на поклонението в Меджугорие. Тръгнахме заради вярата, че Бог ни е поканил на Своя юбилей и ще бъдем ведно с други вярващи в Него.

Но докато пътувахме към Херцеговина, почти постоянно изпитвахме скръбта от разрухата, останала като незарастваща рана през последната война.

* * *

Меджугорие носи името си в картина — селище, оградено от планини. То се е сгушило в земята на Херцеговина, а красивата Адриатика е само стотина километра южно от него. Лозарство, тютюнопроизводство, градинарство бил основният поминък на населението допреди половин век. По-младите тогава тръгвали на гурбет в Германия, Италия, Франция, Австрия…

През 1936 г. жителите на няколко паланки започнали строителство на голям храм в центъра на селището, където за празничните неделни литургии се събирали стари и млади.

Някои семейства от близки по-малки селца изминавали пеша близо десет километра, за да получат причастие и да бъдат в обща молитва с хора от други селища. Хората тук вярват във възкръсналия Христос и спасението на душите.

Комментарии к книге «По кръстния път на войната», Мариана Тинчева-Еклесия

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства