Монахът като че очакваше укор от жената, а вместо това тя каза: „Той е Един и ние сме в Него. През нощта мислех… Исках да кажа на непознатия, че може да доведе сина си в София, съпругът ми е неврохирург, може да помогне с нещо…“ — тя пъхна шишенцето със светената вода, която беше приготвила за двамата, а изпод парчето осветен хляб извади листче и го подаде на монаха: „Това е телефонът ни вкъщи. Ако някой пристигне с момчето отново, дайте го! Нали знаем как Бог иска да ни приобщи по вяра? — чрез взаимна грижа и обич.“
Монахът взе листчето. Сгъна го под пръстите си така, както жената беше носила къшея хляб, и каза: „Велик Си Ти, Господи, неизследими са Твоите дела, ние нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса.“
Информация за текста© Мариана Тинчева-Еклесия
Източник: http://bezmonitor.info/
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/10440)
Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00
Комментарии к книге «От звездите на Млечния път», Мариана Тинчева-Еклесия
Всего 0 комментариев