«Бъдник»

Елисавета Багряна Бъдник

1

РАЗТВОРИ СЕ пак, сърце замряло, като цвят, разцъфнал в късна есен… Мъката, що в тебе се е сбрала, може би ще стане малка песен. Малка, светла коледарска песен, дето хлопа с блага вест на прага и затопля погледа унесен, и на устните усмивка слага. Може би поне една-едничка ще смири тя несмирима рана. И тогава ще забравиш всичко, и самичко ти ще бъдеш сгряно.

2

ДУШАТА НЕ СЕ УМОРЯВА да вярва и чака. Макар приневолен и приживе сам се оплакал, макар от безумства, и чужди и свои, сломен — ти чудо не смееш да молиш от бъдния ден, — народе мой, с малките, пръснати къщици бели, затрупани в сняг и от старост се доземи свели, народе мой, с тежките стъпки и груби ръце, с навъсено чело и тъмно от грижи лице, през тази нощ, челяд събрал на вечеря оскъдна, запалили в огнището пак обичайния бъдник, кадиш ти из къщи — трапезата, одъра бял и хляба в нощвите, що сам си и жънал, и сял… И нека те бурите брулят и в шемет уплитат, от тях ще излезеш ти още по-твърд и изпитан. Спокойно вратата на бъдния ден отвори — на свода звездата ти утринна вече гори!

3

НАКЪДЕТО очи да обърнеш, все това е небе притъмняло, все това — неизбродното стърнище — и над него виелица бяла. Под сукмана си беден, одърпан зъзнеш ти, мъченица-жена, изпод черната вързана кърпа капят сълзи една по една. Ще намериш ли нейде защита? Кой ще вдигне ръката си пръв? Аз не знам, но аз знам, че преситена, и земята не ще вече кръв… А когато отмине бедата и повдигнеш ти бодро глава, ще запеят след тебе стадата и узрелите златни нивя. И ще види светът тази млада тази румено здрава жена, за която приготвил бе кладата — твоя лик — моя родна страна!

Информация за текста

© Елисавета Багряна

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Елена Николова

Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2009-05-21 08:40:00

Реклама на сайте