«Бъдник»

Елисавета Багряна Бъдник 1 РАЗТВОРИ СЕ пак, сърце замряло,като цвят, разцъфнал в късна есен…Мъката, що в тебе се е сбрала,може би ще стане малка песен.Малка, светла коледарска песен,дето хлопа с блага вест на прагаи затопля погледа унесен,и на устните усмивка слага.Може би поне една-едничкаще смири тя несмирима рана.И тогава ще забравиш всичко,и самичко ти ще бъдеш сгряно.2 ДУШАТА НЕ СЕ УМОРЯВА да вярва и чака.Макар приневолен и приживе сам се оплакал,макар от безумства, и чужди и свои, сломен —ти чудо не смееш да молиш от бъдния ден,— народе мой, с малките, пръснати къщици бели,затрупани в сняг и от старост се доземи свели,народе мой, с тежките стъпки и груби ръце,с навъсено чело и тъмно от грижи лице,през тази нощ, челяд събрал на вечеря оскъдна,запалили в огнището пак обичайния бъдник,кадиш ти из къщи — трапезата, одъра бяли хляба в нощвите, що сам си и жънал, и сял…И нека те бурите брулят и в шемет уплитат,от тях ще излезеш ти още по-твърд и изпитан.Спокойно вратата на бъдния ден отвори —на свода звездата ти утринна вече гори!3 НАКЪДЕТО очи да обърнеш,все това е небе притъмняло,все това — неизбродното стърнище —и над него виелица бяла.Под сукмана си беден, одърпанзъзнеш ти, мъченица-жена,изпод черната вързана кърпакапят сълзи една по една.Ще намериш ли нейде защита?Кой ще вдигне ръката си пръв?Аз не знам, но аз знам, че преситена,и земята не ще вече кръв…А когато отмине бедатаи повдигнеш ти бодро глава,ще запеят след тебе стадатаи узрелите златни нивя.И ще види светът тази младатази румено здрава жена,за която приготвил бе кладата —твоя лик — моя родна страна! Информация за текста

© Елисавета Багряна

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Елена Николова

Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11718]

Последна редакция: 2009-05-21 08:40:00

Реклама на сайте