«Балада от името на съдбата»

Франсоа Вийон Балада от името на съдбата1

Съдба съм и такава съм била, та ти ли, Франсоа (не те и зная!), ще ме наричаш мен убийца зла? И по-добри от теб ядат калая и свършват в кариерите накрая. Оплакваш се, а плачеш за бесило — не си единствен, стъпил днес на гнило. Най-знатни люде — гледай! — съумях да ги направя аз на пух и прах, пред тях си ти като муха пред слон; да предизвикваш мен е страшен грях, така че се вземи в ръце, Вийон! За цар и крал не съм добре дошла, че аз отколе гибел им вещая: сразих Приам2, изчезна сред мъгла навеки Троя — с участ като тая и Анибал3 успях да увенчая, а Картаген превърнах във мъртвило; и Сципион опита мойто жило; предадох Цезар със един замах, а във Египет пък Помпей4 заклах; в море от кръв удавих аз Язон; запалих Рим5, жестоко там вилнях… Така че се вземи в ръце, Вийон! И Александър колко кръв проля, загледан към звездата си в безкрая, а как умря! Сред бойните поля и Арфаксад6 реших да закопая… Такъв ми е на мене обичая — така да бъде, знай, се е решило и нищичко не се е променило. В нещастието Олоферн презрях и ножа на Юдита не, не спрях, докато спеше. А Авесалом? Какви коси! Обесих го на тях. Така че се вземи в ръце, Вийон! И чуй ме, Франсоа, какво разбрах: сама да можех днес да всявам страх, а не съгласно божия закон, би ви очаквал всички пълен крах… Така че се вземи в ръце, Вийон!

Информация за текста

© Васил Сотиров, превод от френски

François Villion

Problème ou Ballade au nom de la Fortune,

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-07-14 18:30:00

1

Баладата е писана вероятно през ноември 1462 г. след излизането на Вийон от затвора Шатле.

(обратно)

2

Приам — цар на Троя, загинал при падането на града.

(обратно)

3

Анибал (247—183 г. пр.н.е.) — прочут картагенски пълководец, победен от Сципион Африкански (235—183 г. пр.н.е.); и двамата са умрели в изгнание.

(обратно)

4

Гней Помпей (106—48 г. пр.н.е.) — римски държавник, един от триумвирата, владетел на Африка и Испания; убит от Птоломей, който изпратил главата му на Цезар.

(обратно)

5

„Запалих Рим…“ — има се предвид император Нерон.

(обратно)

6

Арфаксад — цар на Медея, победен от Навуходоносор.

(обратно)

Реклама на сайте