«Балада от името на съдбата»

Франсоа Вийон Балада от името на съдбата1 Съдба съм и такава съм била,та ти ли, Франсоа (не те и зная!),ще ме наричаш мен убийца зла?И по-добри от теб ядат калаяи свършват в кариерите накрая.Оплакваш се, а плачеш за бесило —не си единствен, стъпил днес на гнило.Най-знатни люде — гледай! — съумяхда ги направя аз на пух и прах,пред тях си ти като муха пред слон;да предизвикваш мен е страшен грях,така че се вземи в ръце, Вийон!За цар и крал не съм добре дошла,че аз отколе гибел им вещая:сразих Приам2, изчезна сред мъгланавеки Троя — с участ като таяи Анибал3 успях да увенчая,а Картаген превърнах във мъртвило;и Сципион опита мойто жило;предадох Цезар със един замах,а във Египет пък Помпей4 заклах;в море от кръв удавих аз Язон;запалих Рим5, жестоко там вилнях…Така че се вземи в ръце, Вийон!И Александър колко кръв проля,загледан към звездата си в безкрая,а как умря! Сред бойните поляи Арфаксад6 реших да закопая…Такъв ми е на мене обичая —така да бъде, знай, се е решилои нищичко не се е променило.В нещастието Олоферн презряхи ножа на Юдита не, не спрях,докато спеше. А Авесалом?Какви коси! Обесих го на тях.Така че се вземи в ръце, Вийон!И чуй ме, Франсоа, какво разбрах:сама да можех днес да всявам страх,а не съгласно божия закон,би ви очаквал всички пълен крах…Така че се вземи в ръце, Вийон! Информация за текста

© Васил Сотиров, превод от френски

François Villion

Problème ou Ballade au nom de la Fortune,

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев