«Баладичен спор между душата и тялото»

Франсоа ВийонБаладичен спор между душата и тялото1 — Кого ли чувам? — Мен. — Коя си ти?— Душата ти. На косъм от смърттасъм вече аз, че страшно ме гнетида гледам как се гърчиш в самотакато пребито куче. — Участтами те вълнува? — Твойта страст е дива.— Какво ти пука? — Тя и мен убива.— Разкарай се, пък ще му мисля аз.— Кога? — Когато за това ме бива.— Ще млъкна. — Мога и без твоя глас.— Какви ги мислиш? Времето лети…— На дърта кранта стигнах възрастта.— Но нищо не научи. — Знам. — Почтие лудост твойто. — Само лудосттаизцяло ни потапя в сладостта.Като муха на мед съм аз. И ми отива.— Защо говориш тъй? — Нима не бива?Когато зная нещо, слагам бас.— И губиш. — Но оказвам съпротива.— Ще млъкна. — Мога и без твоя глас.— Почернена от твоите черти,скърбя. Невежество и тъпотавсе някой може и да ги прости,а ти нарочно плюеш на честта;сред грозното едната красотане щеш да видиш — наглост те опива…Коя е твоята алтернатива?— Ще стане ясно, като пукна аз.— Смили се, Боже! — Ей, че си бъбрива!— Ще млъкна. — Мога и без твоя глас.— Живота си защо опропасти?— Защото тъй на мен ми предвещаСатурн — с покварата да съм на „ти“.— Безумие! Спомни си мъдросттана Соломон! Какво гласеше тя?„На мъдрия, че ум при ум отива,звездата му е винаги щастлива.“— Но аз пък вярвам в лошия си час,което ми е всъщност лайтмотива.— Ще млъкна. — Мога и без твоя глас.— В живота вярваш ли? — С усмивка крива.— И измъчвай се, но имай цел красива!— Йеромонасите за туй ги бива.— От ум и разум бягаш. — Тук съм аз.— Науката е като златна нива.2— Така ли? — Ако все на зле отива,ще млъкна. — Мога и без твоя глас. Информация за текста

© Васил Сотиров, превод от френски

François Villion

Le débat du cœur et du corps de Villon, En forme de Ballade,

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968