«Баладичен спор между душата и тялото»

Франсоа Вийон Баладичен спор между душата и тялото1

— Кого ли чувам? — Мен. — Коя си ти? — Душата ти. На косъм от смъртта съм вече аз, че страшно ме гнети да гледам как се гърчиш в самота като пребито куче. — Участта ми те вълнува? — Твойта страст е дива. — Какво ти пука? — Тя и мен убива. — Разкарай се, пък ще му мисля аз. — Кога? — Когато за това ме бива. — Ще млъкна. — Мога и без твоя глас. — Какви ги мислиш? Времето лети… — На дърта кранта стигнах възрастта. — Но нищо не научи. — Знам. — Почти е лудост твойто. — Само лудостта изцяло ни потапя в сладостта. Като муха на мед съм аз. И ми отива. — Защо говориш тъй? — Нима не бива? Когато зная нещо, слагам бас. — И губиш. — Но оказвам съпротива. — Ще млъкна. — Мога и без твоя глас. — Почернена от твоите черти, скърбя. Невежество и тъпота все някой може и да ги прости, а ти нарочно плюеш на честта; сред грозното едната красота не щеш да видиш — наглост те опива… Коя е твоята алтернатива? — Ще стане ясно, като пукна аз. — Смили се, Боже! — Ей, че си бъбрива! — Ще млъкна. — Мога и без твоя глас. — Живота си защо опропасти? — Защото тъй на мен ми предвеща Сатурн — с покварата да съм на „ти“. — Безумие! Спомни си мъдростта на Соломон! Какво гласеше тя? „На мъдрия, че ум при ум отива, звездата му е винаги щастлива.“ — Но аз пък вярвам в лошия си час, което ми е всъщност лайтмотива. — Ще млъкна. — Мога и без твоя глас. — В живота вярваш ли? — С усмивка крива. — И измъчвай се, но имай цел красива! — Йеромонасите за туй ги бива. — От ум и разум бягаш. — Тук съм аз. — Науката е като златна нива.2 — Така ли? — Ако все на зле отива, ще млъкна. — Мога и без твоя глас.

Информация за текста

© Васил Сотиров, превод от френски

François Villion

Le débat du cœur et du corps de Villon, En forme de Ballade,

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-07-14 18:30:00

1

Вероятно и тази творба е писана през лятото на 1461 г. в Мьонския затвор.

(обратно)

2

Последната строфа съдържа акростих с името на поета (Вийон).

(обратно)

Реклама на сайте