«Баладично послание до приятелите»

Франсоа Вийон Баладично послание до приятелите1

Смилете се, смилете се над мен, приятели — бъдете тъй добри! Във гроб без цвете и чемшир зелен изгнаник съм — Съдбата ме затри, че Бог за мен не дава пет пари. Девойки със чираци в любовта, танцьори и смешници — трън в пета! — и вие, с глас камбанен дали тон за пир и песен (златни ви уста!), дотук ли беше клетият Вийон? Певци, в душата бръкнали с ръжен, та весел огън да се разгори, пройдохи, проиграли своя ден за някой грош (и за фалшив дори!), далеч е той от вашите игри. Чевръсти стихоплетци, пред смъртта като гаргара всяка суета е тъй ненужна — в сетния подслон е тежък мрак и пълна слепота. Дотук ли беше клетият Вийон? Елате и го вижте унижен, мъже, които никой крал дори (свидетел ви е Бог и нощ, и ден!) с десятък не успя да покори, как пости той не ден, не два, не три (озъбен преди туй от сладостта) на хлебец сух и блудкава вода — червата куркат в празния салон, че теглена е черната черта… Дотук ли беше клетият Вийон? Със Ваша милост имах участта към вас да се обръщам — милостта я чакам, както си е по закон, че знам: разчита даже на сганта тоз, който моли с пяна на уста. Дотук ли беше клетият Вийон?

Информация за текста

© Васил Сотиров, превод от френски

François Villion

Epistre en forme de ballade i ses amis,

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2010

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-07-14 18:30:00

1

Вероятно творбата е писана през лятото на 1461 г. в Мьонския затвор.

(обратно)

Реклама на сайте