«Тайна звезда»

Жената на портрета бе създадена да отнеме дъха на мъжа и да го преследва в сънищата му. Това бе може би най-близкото подобие на съвършенството, което природата би позволила. Яркосините очи нашепваха за секс и се усмихваха многозначително изпод гъсти черни ресници. Веждите бяха идеално извити, със закачлива малка бенка под лявата. Кожата й бе гладка като порцелан с лек намек за руменина отдолу — точно толкова топла, че мъжът да може да си фантазира, че тази топлина се разпалва само за него. Носът бе прав и изящен.

Устните… О, устните не можеха да останат незабелязани — трепнали в подканваща усмивка, меки и в същото време силни. Яркочервено изкушение, недвусмислено като песента на сирените.

Това умопомрачително лице бе обрамчено от буйни черни коси, спускащи се върху млечнобели голи рамене. Блестящи, невероятни, щедри. Коси, в които дори един силен мъж би се изгубил, би вплел юмруци в тази черна коприна, докато устните му потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в меките, усмихващи се устни.

Грейс Фонтейн, помисли Сет, пример за съвършенството на женската красота.

Колко жалко, че бе мъртва.

Отвърна се от портрета, раздразнен, че погледът му и мислите му продължаваха да се връщат към него. Бе поискал да остане за малко насаме на местопрестъплението, след като екипът по съдебна медицина си бе свършил работата, след като бяха отнесли трупа. Бе останал грозният силует с формата на човешко тяло, очертан върху блестящия кестенов паркет.

Доста лесно можеше да се установи как бе умряла. Едно гадно падане от горния етаж, през извития парапет, сега разбит и зейнал, и направо върху красивото лице на огромната стъклена маса.

Бе загубила красотата си в смъртта, помисли той, което също бе жалко.

Бе също така лесно да се установи, че за този й последен скок някой й бе помогнал.

Къщата бе умопомрачителна, помисли си Сет, докато се оглеждаше. Високите тавани създаваха простор, а от прозорците на покрива се лееше светлина, розови обещаващи лъчи от залязващото слънце. Всичко бе извито — стълбищата, вратите, прозорците. Дървото блестеше, стъклата светеха, всички мебели бяха очевидно внимателно подбрани антики.

Някои щеше доста да се помъчи, докато изчисти петната от кръв от гълъбовосивата тапицерия на дивана.

Опита се да си представи как бе изглеждало, преди тук да бе вилнял онзи, който бе помогнал на Грейс Фонтейн да скочи от балкона.