«Сега и завинаги»

— Мамо!

Ана Макгрегър стана на крака и протегна ръце към сина си. Вълна от паника, страх и мъка се надигна вътре в нея, но бе спряна от солидна стена от самообладание, което с мъка си наложи. Не биваше да губи контрол сега. Просто нямаше право. Децата й бяха дошли при нея и бяха тук.

— Кейн! — Пръстите й бяха леденостудени, когато го прегърна, ала не трепереха. Лицето й все още беше бледо и без цвят от преживяното през последните часове напрежение, но очите й бяха тъмни и сухи. Тъмни, млади и пълни със страх. Те блестяха и Кейн си помисли, че никога не бе виждал майка си толкова уплашена. Никога досега.

— Добре ли си?

— Разбира се. — Знаеше от какво имат нужда и тя, и той, затова докосна с устни бузата му. — Вече съм много по-добре, защото си тук. — Със свободната си ръка Ана придърпа снаха си Даяна да седне до нея. По дългата тъмна коса на младата жена бе полепнал мокър сняг, който вече се топеше на раменете й. Ана въздъхна дълбоко, преди да погледне отново сина си.

— Дойдохте много бързо.

— Взехме чартърен полет. — Зад големия мъж, адвокатът със солидна практика и баща на едно чудесно момиченце, се бе спотаило малкото момченце, което искаше да крещи на глас. Баща му бе неуязвим. Баща му бе Макгрегър. Не можеше да лежи изпочупен в болницата. Не можеше да умира? Това не беше истина!

— Как е той?

Ана беше лекар и можеше да му отговори съвсем точно — счупени ребра, засегнат бял дроб, множество контузии и вътрешен кръвоизлив, който колегите й в момента се опитваха да спрат. Ала беше също така и майка. Затова каза:

— В операционната е. — Стисна ръката му и направи опит да се усмихне. — Той е силен, Кейн. А доктор Файнстайн е най-добрият в целия щат. — Трябваше да се уповава на това, както и на семейството си. — Как е Лора?

— Оставихме я на Люси Робинсън — отвърна Даяна. Знаеше много добре какво е да сдържаш чувствата си, когато ти се иска да плачеш на воля. Започна да разтрива пръстите на свекърва си. — Не се тревожи.

— Не се тревожа. — Този път наистина се усмихна. — Но нали познавате Дениъл. Лора е първата му внучка. Веднага щом се събуди, ще попита за нея. Ще зададе най-малко сто въпроса. — А той ще се събуди, обеща на себе си Ана. Господи, трябва!

— Ана! — Даяна прегърна свекърва си през раменете. Изглеждаше така мъничка, така крехка и беззащитна. — Яла ли си нещо?