«Дива кръв»

2085

Описание

Като горещ прериен вятър пристига в градчето Слейд Маверик — с блестящ револвер в ръка, победоносна усмивка на уста и сияещи сини очи. Рейчъл Уайлдър не може да повярва, че скандалният побойник е дошъл да вземе под закрилата си осиротелите деца на нейната приятелка. С всички сили тя се мъчи да го отстрани, за да не попаднат невинните дечица в ръцете на този разбойник. Но нейните дълбоки зелени очи, хубави като прерията, омайват грубия натрапник. А скоро и тя открива, че зад войнствената фасада се крие едно нежно сърце.



1 страница из 271
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Ребека Брандуейн Дива кръв ПРОЛОГЛУНА НАД ПРЕРИЯТА

В прерията, Канзас, 1880

Едва ли има на този свят нещо по-хубаво от нощното небе над безкрайните равнини на Средния запад, наричани Хартланд. На хоризонта небосводът обгръща като катраненочерен вихър леко полюшкващата се земя, така че небе и равнина се сливат в една безкрайна пустота. Човек изпитва чувството, че ако върви достатъчно дълго, ще стигне някъде в далечината до края на света и ще престъпи в нищото. Защото в този преход от тъмно към тъмно са останали единствено звездите. Те блещукат като безброй сребърни шпори и са толкова ниско, че ти се струва, само да протегнеш ръка и ще ги докоснеш. Окото вижда много надалеч, чак до небесните порти, където месецът е само прашинка в огромната божия зеница, най-широко отворена тъкмо тук, над тази земя, която Всевишният държи като в огромна люлка в широката си длан.

За такива неща си мислеше жената по име Рейчъл, която се беше излегнала, замечтана, върху сладостно дъхтящия килим от диви цветя и треви, покрил цялата прерия. Беше приказна нощ… съвършена нощ. Тя погледна нагоре към безкрая, черен като абаносово дърво, и благодари със смирена молитва на бога, че не я е отминал с благослова си, отреден и на нейната бедна, но чудесна страна. Рейчъл знаеше, че в нейния живот — след всяка буря има и дъга, а тя повече и не искаше.

От тези мисли в гърлото й застана буца, от очите й потекоха сълзи на радост и намокриха кичурите по слепоочията й. Господи, дали имаше на този свят човек по-щастлив от нея? Може да звучеше неправдоподобно, но тя беше истински щастлива. Рейчъл затвори очи и въздъхна дълбоко. Пълните й гърди се повдигаха учестено като приливни вълни, притеглени от огромната луна, сияеща като току що изсечена монета. Тялото й, голо и влажно от нощния въздух, светеше в матовия здрач. Дългата й руса коса се развяваше като зряло жито на свежия, шепнещ ветрец.

Тя беше едно цяло с Хартланд, сякаш беше родена и израснала тук. Така се чувстваше вече и мъжът, в чиято сигурна прегръдка лежеше сега. Неговото яко, бронзово тяло беше все още слято с нейното, меко и бяло.

Комментарии к книге «Дива кръв», Ребекка Брэндвайн

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства