«Подаръкът»

— Не питайте защо закъсняхме, няма да повярвате, ако ви кажа — заяви тя, пое дъх и продължи. — Първо падна едно от колелата на каретата. След това, не бяхме изминали и два километра, когато единият от конете загуби не една, а двете си подкови. А когато най-после всичко се оправи и почти бяхме стигнали, се счупи проклетата ос. Помислих си, че Уорън ще насече на парчета тази жалка карета. Тя със сигурност отнесе доста ругатни и ритници. Ако не се бях сетила да се обзаложа с него, че ще пристигнем днес, не мисля, че наистина щяхме да успеем. Но нали знаете, че никога не губя облог, така че… Между другото, чичо Джейсън, на кого е безименният гроб, който се намира на онази хубава поляна в източната част на имението? Накрая дойдохме пеша дотук и минахме през поляната, защото оттам бе най-прекият път.

Отначало никой не промълви и дума, защото всички бяха слисани след тази дълга встъпителна тирада.

— Сега, като го спомена, аз също си спомних за онзи гроб, братовчедке — обади се най-накрая Дерек.

— Двамата с Реджи го открихме, когато веднъж като малки скитахме из имението. Винаги съм имал намерение да те попитам за него, татко, но някак си никога не стана дума, а после забравих.

Всички погледи се насочиха към Джейсън, но той само повдигна широките си рамене.

— Един дявол знае кой лежи в него. Гробът е там от преди да съм се родил. Спомням си, че веднъж попитах баща си, но той не ми отговори и толкова смутено хъмка и кашля, че разбрах, че и той не знае. Повече не съм го питал.

— Струва ми се, че всички ние сме виждали този гроб, поне тези от нас, които са израснали тук — отбеляза Антъни. — Доста странно място за гроб, а и съм забелязал, че за него се грижат добре. Наблизо има още две гробища, без да броим фамилното гробище в границите на имението.

Джудит, която беше застанала до масичката и се взираше в тайнствения подарък, приближи до братовчедка си Ейми и протегна ръце, за да вземе двегодишното дете. Джудит беше височка за възрастта си и отлично се оправяше с малки деца. Ейми бе изненадана, че момичето не я поздрави и не пропусна да го каже:

— Е, къде ми е прегръдката?

Красивото личице само се взря упорито в нея, но малките устнички останаха стиснати. Ейми погледна учудено към бащата на момичето. Антъни завъртя очи, но обясни:

— Тя е сърдита, защото Джак още не е дошла.