«Подаръкът»

Въпреки многобройните си гости Джейсън пръв забеляза подаръка, който се бе появил в салона, докато семейството закусваше. Всъщност човек трудно можеше да не го забележи — беше поставен на видно място върху високата масичка близо до камината. Беше увит в златист плат, завързан с червена кадифена панделка и имаше доста странна форма — по размери приличаше на дебела книга, но кръглата издутина отгоре подсказваше, че не е само това.

Джейсън побутна с пръст издутината и откри, че тя се движи, но не много — разбира се, като наклони подаръка, но тя не промени положението си. Странно, ала още по-странно беше, че нямаше никакъв знак от кого е подаръкът, нито пък за кого е предназначен.

— Струва ми се че е малко рано да си разменяме коледните подаръци — отбеляза Антъни, когато влезе с ленива походка в стаята и видя пакета в ръцете на брат си. — Дори още не сме донесли коледното дърво.

— Точно това си помислих и аз, още повече че не съм го оставял там — отвърна Джейсън.

— Не си ли? Тогава кой?

— Нямам представа — призна маркизът.

— А за кого е предназначен? — попита Антъни.

— И аз бих искал да знам.

При тези думи Антъни учудено повдигна вежди.

— Няма ли картичка?

Джейсън поклати глава.

— Не. Току-що го открих на тази масичка — отвърна и остави пакета на мястото му.

Антъни го взе и го огледа.

— Хмм, със сигурност е опакован много красиво. Обзалагам се, че децата ще бъдат силно заинтригувани — поне докато не разберем какво е.

Оказа се, че възрастните бяха не по-малко заинтригувани. През следващите дни подаръкът се превърна в истинска сензация, след като никой от членовете на семейството не знаеше кой го е сложил там. Всички възрастни го огледаха и опипаха, ала никой не можа да разбере какво представлява, нито за кого е предназначен.

Вечерта се бяха събрали в салона, когато влезе Ейми с един от близнаците на ръце.