«Викинг»

1580

Описание

От момента, в който я вижда, облечена само в лунна светлина, Торн Безмилостния разбира, че е омагьосан от къпещата се в горския поток девойка. Иначе как да си обясни дивите сънища, които тормозят нощите му и свирепата страст, изгаряща тялото му? Торн знае само един начин да развали тази силна магия — да грабне магьосницата и да я направи своя. Но когато го извършва, изведнъж разбира, че е изпаднал още повече под властта на Фиона — своята красива робиня.



1 страница из 221
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Кони МейсънВикинг ПРОЛОГ

Остров Ман, 850 г.

Когато я видя за първи път, тя беше облечена само в лунна светлина и мъгла и в среднощния облак на блестящата си коса. Движеше се, сякаш бе изтъкана от сенки и облаци, носени от лек ветрец. Той не беше дошъл да плячкосва и да изнасилва. Не и този път. Към острова го бе привлякъл шепотът на ветровете и чувственият повик на една валкюра.

Торн Безмилостния не беше суеверен, не действаше безразсъдно, но към този мрачен бряг го беше привлякла една мощна сила, надделяла над инстинкта му за оцеляване. Неговите капитани никога не оспорваха заповедите му за слизане на сушата, когато флотилията от дракари1 стигнеше близо до брега. Не го спираха и когато скачаше във водата, за да прегази прибоя и да стигне до пясъчния бряг.

Торн, първородният син на силния владетел Улоф, никога не ги беше подвеждал. Благодарение на големите му познания за морето и маршрутите на морските търговци капитаните на корабите му и техните екипажи се бяха сдобили със забележителни богатства.

— Чакайте ме тук — заповяда Торн, когато капитаните на петте дракара нагазиха във вълните, за да слязат на брега след него. — Намерете река, налейте вода и направете лагер, докато аз огледам наоколо. Довечера ще ядем пресен дивеч.

— Да дойда ли с тебе, Торн?

Предводителят махна с масивната си ръка към Улм, най-доверения капитан.

— Не, отивам сам. Не оставяй хората да се отдалечават във вътрешността. Не сме дошли да грабим. Корабите вече са пълни догоре с богата плячка от последните набези по нормандското крайбрежие.

Улм поклати укорително рошавата си глава, докато Торн се скриваше от погледа му в гъстите дървета, израсли покрай брега. Торн почти никога не действаше прибързано или без основателна причина и хората му го знаеха. Сегашното слизане на брега имаше смисъл само за него. Да, водата им беше на привършване, но това още не представляваше проблем. И макар че Улм можеше мълком да се чуди какво ли е решил, Торн знаеше, че той никога няма да оспорва заповедите на човек, чиито умения ги бяха опазили в безбройните набези из коварни морета и във враждебни земи.

Комментарии к книге «Викинг», Конни Мейсон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!