В гласа му се долавяше презрение, което накара Еме да изфучи сърдито. За нея дългът на комар беше дълг на честта.
Не можейки да произнесе дори една дума, тя само кимна утвърдително. Усмихвайки се бавно и с наслаждение, Ник се поклони и й подаде ръка.
— Ще получа дълга си насаме. Честно казано, не мислех за нищо друго, откакто ви видях. Имаме много време, преди корабът да стигне до пристанището.
Краката на Еме сякаш бяха от дърво, докато Ник я извеждаше от игралния салон, насочвайки се към своята каюта. Тя влезе вътре точно когато зората започна да се промъква на източния хоризонт.
След девет месеца
— Напъвай, Еме, напъвай. Хайде, миличка, добре се справяш, виждам главата.
— Дяволите да те вземат тебе и това бебе! — изхлипа Еме, почти обезумяла от болка. — Това е дяволско семе, също като баща си!
Савана поклати побелялата си глава. Черното й лице беше плувнало в пот, дрехите й също бяха подгизнали. Скъпата й Еме раждаше дете, което не беше искала, и Савана не можеше да каже или да направи нищо, за да намали болките й.
— Не говори така, дете. Бебето няма никаква вина. Вината си е само твоя, Еме Ламот. Колко ти говорих, че си рискуваш главата, като започна да играеш комар на оня кораб и си смени името на Еме Фортюн, вместо да носиш онова, дето ти дадоха родителите ти. Знаех си, че няма да излезе нищо хубаво. Но някак ще оцелеем.
— О, божичко! — изпищя Еме.
Ужасните болки, които изтърпяваше, за да роди дете, което знаеше, че ще ненавижда, правеха раждането още по-непоносимо.
— Виждам главата! — извика радостно Савана. — Има тъмна коса, скъпа. Напъвай, след малко ще свърши.
— Ами — изпъшка Еме. — Грешиш, Савана, всичко едва започва.
Думите излетяха от устата й в накъсан стон, докато тялото й се гърчеше в агония. Тя извика силно и продължително и в следния миг бебето попадна в очакващите го ръце на старата негърка.
— Момче е, скъпа, съвършено момченце с тъмна коса.
И сякаш в потвърждение на думите й, стаята се огласи от силен рев. Савана се засмя радостно, докато почистваше устичката и носа на бебето с меката кърпа, която си беше приготвила. Все още засмяна, тя го вдигна, за да го огледа и Еме.
Еме замръзна и се извърна, отказвайки да погледне към крехкото създание, на което беше дала живот.
— Махни го оттук, не искам да го виждам.
— Агънце! — изохка Савана. — Не говори така!
Комментарии к книге «Страст и омраза», Конни Мейсон
Всего 0 комментариев