Дяволска усмивка превърна очите на Ник в искрящи изумруди, докато обхващаше с поглед разкошната й фигура.
— Ще измисля нещо — проточи той.
Чувственият подтекст в гласа му я накара да потръпне от странно предчувствие.
Многозначителните му думи не оставиха никакво съмнение в мисълта на Еме и тя много ясно разбра какво ще поиска той от нея, ако спечели. Ако той изтегли по-високата карта, ще я лиши от последната ценност, която й беше останала. Еме прехапа долната си устна. Късметът й със сигурност трябваше да проработи. Ако имаше господ, нямаше да я остави да загуби от някакъв дяволски янки като Ник Дръмънд. От победата й зависеха твърде много неща. Парите й трябваха, за да оцелее, но за него това беше просто игра. Комарджийската й жилка прие предизвикателството, преди практичният й ум да успее да го отхвърли.
— Добре, Еме Фортюн, какво избирате? Сериозно се съмнявам, че можете да застреляте невъоръжен човек. Можете да се оттеглите със загубата си или да приемете предизвикателството ми и да получите възможност да спечелите цяло състояние. Изборът е ваш.
Изборът, който той така галантно предлагаше, всъщност не беше никакъв избор. Никой проклет янки не беше достатъчно хитър, за да я надиграе на карти. Тя знаеше, че много я бива в играта, и до тази вечер никой не я беше побеждавал.
— Много добре, приемам, но само едно теглене. По-високата карта печели.
Тя усети как сърцето й започва да бие лудо.
— Добре — съгласи се Ник с театрален поклон. — Заповядайте.
Ръцете на Еме затрепериха, докато бавно и внимателно размесваше колодата. Прекрасно усещаше внимателния поглед на Ник и правеше всичко възможно да не го поглежда в очите. Когато свърши, сложи картите на масата помежду им.
Ник направи елегантен жест.
— Първо дамите.
Еме затаи дъх, посягайки към картите, и бързо разсече колодата. Обърна картата — десетка пика. Не е зле, помисли тя. И се изсмя високо и пресекливо.
Ник я възнагради с ослепителна усмивка.
— Много добре, скъпа, но достатъчно добре ли е?
Подигравателното му обръщение я вбеси, но очите й останаха приковани към голямата му загоряла ръка, която се спря за кратко над картите, преди да се спусне и да обърне една от тях. Дама купа!
Еме изстена. Ник се изсмя. Пистолетът тупна на пода.
— Аз печеля, скъпа.
Върховното неверие заплашваше да превърне Еме в каменна статуя. Как можа да загуби?
— Готова ли сте да изплатите дълга си?
Комментарии к книге «Страст и омраза», Конни Мейсон
Всего 0 комментариев