Гласът й беше хладен и култивиран, с почти незабележим акцент, французойка? Ник беше заинтригуван. Тайнствената комарджийка породи гореща вълна в кръвта му, каквато не беше усещал много отдавна.
Желаеше я.
Еме отправи дързък поглед към Ник Дръмънд. За първи път, откакто беше започнала да играе комар, за да постигне поврат в доста мрачната си съдба, тя почувства как една предупредителна тръпка пролази по гърба й.
Ник отвърна на втренчения й поглед, наслаждавайки се на чувственото пътешествие на очите си по красивото лице и изкусителните извивки на Еме Фортюн. Комарджийките не бяха чак толкова често срещано явление, макар че беше чувал за няколко такива, но тази жена беше уникална поради факта, че беше млада — може би на не повече от двадесет години, — свежа и чаровно красива по един невинен начин, който противоречеше на неженствената й професия. Ник беше пленен от гъстите кичури дълга руса коса, изкусно подредени около безупречното й лице — огромни очи с топъл светлокафяв цвят, обградени от дълги мигли, пълни червени устни, които молеха за целувка. Стройно, изкушаващо, привлекателно сложено, тялото й също беше съвършено.
Ник наблюдаваше Еме, докато тя вземаше картите и започваше играта си. Доволен, че тя не мами, той се успокои и прикова поглед в картите. Макар че не беше новак в покера, Ник все пак не беше професионален играч, за какъвто го сметна Еме. Когато бе отишъл в Ню Орлийнс на гости у приятели, бе чул за Еме Фортюн и любопитството го накара да си запази каюта на „Дикси Бел“ до Начез по обратния път към Чикаго. Ник винаги бе харесвал покера и се радваше на невероятен късмет, макар да нямаше особено много време, което да посвети на играта. Но знаеше достатъчно много, за да забележи кой мами, и беше убеден, че Еме Фортюн не си служи с нечестни номера.
Еме се съсредоточи върху картите, внимателно избягвайки погледа на Ник Дръмънд. Той имаше дяволски очи — прозрачни, зелени и омайващи. Докато успееше да устоява на примамката на тези негови очи, тя усещаше, че непременно ще печели. Беше научила покера още докато седеше на коленете на баща си, и беше усъвършенствала уменията си в месеците, последвали трагичната му смърт. Макар че много обичаше баща си, той не беше нищо повече от отявлен комарджия и женкар и я беше оставил затънала в дългове.
Комментарии к книге «Страст и омраза», Конни Мейсон
Всего 0 комментариев