«Рубинът»

Лондон, Англия

Декември, 1864

Лицето му тънеше в сянка.

Но дори и тъмнината не успяваше да скрие изкривените му от ярост черти.

По дяволите, тая кучка! Беше я предупредил. Беше направил дори нещо повече.

Но те никога не слушаха. Знаеха само да хленчат и да се усмихват превзето. Или пък да се разревават. Това беше най-досадното от всичко.

Господи, как ги мразеше! Как ненавиждаше отпуснатите им овлажнели устни, лъскавите им лукави очички, фалшивата им страст, когато се извиваха и тръпнеха под тялото му, сякаш от удоволствие.

Разбира се, те никога не успяваха да го заблудят. Вече знаеше, че с пари могат да се купят много неща.

Но той имаше нужда от тях, макар че мразеше тази своя срамна слабост повече от всичко.

С присвити очи изучаваше безпорядъка в малката влажна стая. Смачкани чаршафи. Пръснати фиби. Мръсни женски дрехи, разхвърляни по пода.

Тялото на нещастницата лежеше на леглото, без да помръдва.

Кучка! Всички са такива.

Присви тънките си устни с отвращение. Беше й казал какво иска от нея още в началото. При вида на златото веднага се бе съгласила, но после се отметна, както правеха всички.

Облече безшумно жилетката си. Пръстите му бавно и безпогрешно напипваха копчетата. След това наложи черния си копринен цилиндър. Накрая, за да скрие черния си редингот, наметна фината си мериносова френска пелерина.

Щеше да събуди подозрение, ако го видеха в официално вечерно облекло на такова долнопробно място. Това би предизвикало въпроси, а той не беше от тези, които обичат да им се задават въпроси.

На вратата мъжът в черно спря, диамантената му игла проблесна сред гънките на широката белоснежна вратовръзка. За последен път огледа стаята, за да се увери, че нищо не е забравил.

Едва тогава се осмели да погледне неподвижната фигура под завивките.

Жалко, помисли си той. Преди лицето й беше доста хубавичко.

Но не и сега. Съвсем не.

Поне тази нямаше никога повече да му досажда.

Когато успееше да пипне рубина, всичко щеше да се промени. Тогава никоя от тях нямаше повече да му досажда.

Вече не й стигаше въздух. Искаше й се само за миг да поспре.