«Укротяването на Шарлота»

10 юни 1877

Париж, Франция

Моя скъпа сестричке,

Пиша ти това писмо, като искрено се надявам, че си добре и щастлива. Разбира се, нямам никаква причина да се съмнявам, тъй като ти винаги си била здрава, като най-доброто биче на татко. Колкото до огромната ти радост заради предстоящата ти женитба с младия пастор, е, тук две мнения по въпроса не може да има, независимо че преценявам от толкова далечно разстояние. Даваш ли си сметка, че всяка дума, която си ми написала през последната година, Милисънт Куейд, звучеше просто като поредната нота от една безкрайна серенада във възхвала на чудесата на любовта като цяло и разбира се, на Лукас Брадли в частност? Дори Лидия непрекъснато ми излива възторга си от този човек, въпреки че за мое щастие нашата многообичана мащеха поне си прави труда да ме информира, че татко и момчетата са добре и че чичо Девън, леля Поли и потомството им процъфтяват както винаги. Ако трябваше да разчитам на теб, за да бъда в течение на събитията в Куейдс Харбър, щях да зная почти всичко за бъдещия ти съпруг и абсолютно нищо за семейството и приятелите ни!

Не, скъпа, разбира се, че не те критикувам. Дори, да ти кажа, малко ти завиждам за твоята Велика Страст. (Признавам, че не ми е малко ясно доколко велика е позволено да бъде една страст към божи служител. Ще те питам, когато се върна в къщи и ще разбера отговора от това, колко ще се изчервиш). Във всеки случай, не е нужно веднага да изтичаш при татко и да му кажеш, че и аз умирам от нетърпение да се омъжа, защото няма да е вярно.

Милисънт, ако сега беше тук до мен, щеше да ме чуеш колко тъжно въздишам заради тази перспектива. На двадесет и три години съм, както знаеш и отдавна завърших образованието си тук, в Европа. Излишно е да се казва, че официално съм вече стара мома, поне според стандартите на щата Уошингтън. И добре разбирам, че няма да мога да отлагам завръщането си много дълго. Съвсем скоро някой кораб ще ме доведе до познатото пристанище, а татко ще ме посрещне на кея, придружен от цяла редица подходящи кандидати за женитба. Примирила съм се с факта, че ще трябва да стана съпруга, а после и майка и съм сигурна, че ще съумея да бъда щастлива, когато някой ден престана да оплаквам погребаните си мечти. Не трябва да забравям и това, че ще ми остане утехата от рисуването, когато и ако успея да намирам време за това.