«Списък с убийства»

Риданията започнаха отново.

— … училището — довърши изречението си Ейдън. Той сведе глава и се обърна към бюрото, за да не го види сестра му как се усмихва. Не искаше да наранява чувствата й, но боже, колко беше гръмогласна! Като се имаше предвид колко е дребна, направо не бе за вярване, че може да изкара такъв глас.

— Имала е лош ден — обясни той на братята си.

— Така ли? — попита Спенсър.

Регън спря да плаче, колкото да каже:

— Повече няма да ходя там, никога!

— Какво е станало?

Регън пак зарецитира оплетените си обяснения, като не спираше да ридае.

— Трябва да отидеш — каза Спенсър. Не биваше да казва това.

— Не, няма!

— Трябва — настоя Спенсър.

— Татко нямаше да ме кара.

— Откъде знаеш какво щеше да направи? Той умря, когато ти беше бебе. Не може да си го спомняш.

— Мога. Спомням си го добре съвсем.

— Граматиката ти е ужасна — вметна Ейдън.

— И затова трябва да ходиш на училище — изтъкна Спенсър. Налагаше се да повиши глас, за да надвика риданията на сестра си.

— По дяволите, колко е шумна — измърмори Ейдън. Той поклати глава и добави — Добре сега. Ще закъснея за тренировка, ако не тръгна скоро, така че дайте да я разнищим тая работа. Регън, спри да си триеш носа в чаршафите ми и се изправи.

Той се опита да прозвучи строго. Но нито тонът, нито заповедта му й направиха някакво впечатление. Тя нямаше да спре, докато не се наплачеше.

— Слушай, Регън. Трябва да се успокоиш и да ни обясниш какво е станало — каза Уокър. — Какво точно направи голямото момиче?

Спенсър бръкна в джоба си и извади една намачкана салфетка.

— Ето — подаде й я той. — Изтрий си носа и седни, хайде. Не можем да решим този проблем, ако не знаем точно какво е направило голямото момиче, разбра ли?

Ейдън клатеше глава.

— Регън ще се справи с проблема.

Тя се изправи рязко:

— Не, няма, защото няма да се върна повече в това гадно училище.

— Бягството не е решение — каза Ейдън.

— Не ме интересува. Ще си стоя вкъщи.

— Чакай, Ейдън. Ако някоя голяма грубиянка тормози сестра ни, тогава ние трябва да… — започна Уокър.

Ейдън вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат.

— Нека да изясним фактите, преди да сторим каквото и да било, Уокър. Хайде, Регън — каза той успокоително — на колко години е голямото момиче?

— Не знам.

— Добре. А в кой клас е?