«Принцеса Алесандра»

1584

Описание

Осиротяла и в обсадно положение, принцеса Александра знае, че само един бърз брак с англичанин може да я защити от смутните вълнения по нейните земи. За учудване на нейния временен настойник, Колин — по-малкия брат на маркиз Кейнууд, смелата, чернокоса красавица веднага завладява Лондонското висше общество. Когато, обаче, е направен опит Александра да бъде отвлечена от нейните безскрупулни сънародници, инстинктите за битка у Кейнууд се пробуждат. Самозаблуждавайки се, че иска само да я защитава, Колин встъпва с Александра в брак, който би трябвало да е просто фиктивен… и все пак нейната първа, нежна брачна целувка запалва буен огън в сърцето му. Когато прекрасната принцеса се впуска в непредвидени опасности Кейн я следва, знаейки че трябва да я има само за себе си. Той вече е готов да рискува собствения си живот, само да не загуби неговия нежен и изкусителен ангел…



1 страница из 274
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
ПРОЛОГ Англия, 1819

Той знаеше как да убива жените.

Глупава и безразсъдна, тя нямаше никакъв шанс. Така и не разбра, че е преследвана, нито пък успя да отгатне истинските намерения на тайния си обожател. Той вярваше, че стилът му е елегантен и се гордееше с таланта си. Би могъл да бъде жесток, но не беше. Изгаряше от нетърпение да задоволи непреодолимото желание, което го разяждаше и въпреки че еротичните мисли за мъчителна смърт предизвикаха у него трескаво възбуждение, той не се поддаде на долния си инстинкт. Той беше човек, а не звяр. Търсеше удовлетворение, а тя наистина заслужаваше да умре. И все пак той й бе показал искреното си съчувствие. Да, той наистина беше много нежен с нея. Преди да умре, тя дори му се усмихваше. Той нарочно я изненада точно в този момент и успя да види само една краткотрайна искра на ужас в кафявите й влажни очи преди всичко да е свършило. И през цялото време докато я душеше, той й шепнеше съчувствени думи с напевен глас, сякаш успокояваше ранено животно. Прекъсна състрадателната си песен едва, когато разбра, че я е убил и тя не може да го чуе.

Не, не беше безмилостен. Дори когато се увери, че е мъртва, той внимателно обърна главата й така, че да не я гледа и чак тогава си позволи да се усмихне. Искаше му се да се изсмее с облекчение и задоволство, защото най-после всичко мина, при това блестящо, но не посмя да го направи, защото там някъде дълбоко в съзнанието му го човъркаше мисълта, че такова непристойно поведение е присъщо по-скоро на чудовище, отколкото на човек. А той не беше чудовище. Не, той не мразеше жените, той им се възхищаваше — поне на повечето — и към тези, които възприемаше като изкупление, той не беше нито жесток, пито безсърдечен.

Беше невероятно умен и не се свенеше да си го признае. Преследването го забавляваше. От самото начало той успя да предусети всяка нейна реакция. Вярно, че собствената й суета му беше помогнала изключително много. Тя беше една наивна женичка, която се мислеше за светска дама — опасно и погрешно мнение — и той и доказа, че е твърде коварен за такива като нея.

Комментарии к книге «Принцеса Алесандра», Дечева

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства