«Ловецът и неговият син»

Живял на света един ловец. Името му било Геента. Неговата жена родила син.

— Ти отгледай момчето — поръчал ловецът на жена си, — аз пък ще отида да намеря великана Саломка и да си премеря с него силите.

— Моля ти се, не ходи! — казала жената. — Колко свят е погубил този великан! Ще погуби и тебе. Ние с малкия какво ще правим без тебе?

— Мене Саломка не може да ме погуби, защото съм много силен. Ще ида, тъй като не мога да стоя спокойно, когато Саломка избива хората.

— Щом като си намислил, иди, но най-напред опитай с лъка. Ако твоята стрела прехвърли седем превала, тръгвай!

Опънал лъка си Геента, но стрелата му отлетяла само до превала. Тогава жена му го хванала за ръката и викнала:

— Стой, бе човек! Къде ще ходиш с това слабо оръжие!

Но Геента се отскубнал и потеглил на бой срещу великана.

Вървял, вървял покрай една река и най-напред видял старец и старица, запретнали ръкави — ловят риба. Старецът попитал ловеца:

— Къде отиваш?

— Отивам на бой срещу Саломка!

— Хайде, покажи каква сила имаш! Удари този плет, с който съм преградил реката, за да се събира рибата.

Геента ритнал с крак върбовия плет, но можал само малко да го поразклати.

— Човече — поклатил глава старецът, — ти си много слаб. Върни се по-добре у дома си. Нямаш сили да се бориш със Саломка!

Геента нищо не отговорил, но тръгнал по-нататък.

Стигнал до една голяма могила и видял жилището на Саломка — по-високо от кедрово дърво. Влязъл в жилището Геента и се провикнал:

— Тука ли живее Саломка?

— Тук живее! — отговорил отвътре старчески женски глас. — Ти защо си дошъл?

— Дошъл съм да си премеря силите с него — отговорил Геента и влязъл.

— Почакай малко, моят син ей сега ще се върне от лов. Видиш ли, там на огнището съм заровила във въглените ръжена. Моят син Саломка винаги ближе ръжена, когато се върне премръзнал. Постопли се, гостенино! — поканила старицата ловеца и като грабнала нажежения ръжен, бързо го тикнала в устата му. Изгорила му езика.

Ей го по едно време се задал Саломка. Закрачил из къщата. Той бил такъв грамаден, че едвам се побирал вътре. Под мишниците си мъкнел две убити мечки. С гръмовит глас се провикнал великанът:

— Вземи едната мечка! Смъкни и кожата и я изяж! Виждам, че си дошъл да се бориш с мене. Ако изядеш твоят дял по-бързо от мене, тогава ще се борим двамата. Не ме ли превариш — тежко ти.