«Разказ за Шомоил от Дербент»

Това се случило много отдавна в град Дербент. Един от богаташите, на име Менешир ага, правел сватба на сина си. От ранно утро калесниците обикаляли из града и канели на тържеството всички познати и работници на Менешир ага. Когато калесниците дошли за Шомоил, него го нямало в къщи — бил на работа из градините. В къщи била жена му и калесниците й казали:

— Да даде господ и във вашия дом да има радост, и вашите деца да се венчаят. У Менешир ага довечера има радост: жени сина си. Молим Шомоил да дойде на сватба и да сподели радостта ни.

След това калесниците тръгнали из другите къщи. Вечерта Шомоил се върнал късно. Жена му казала:

— Канят те на сватба в дома на Менешир ага. Днес жени сина си.

За да не закъснее, Шомоил не се преоблякъл и се запътил за сватбата в същите дрехи, с които работил. Дошъл Шомоил в двора на Менешир ага, а там пълно с хора. На няколко места готвачи с нови копринени кърпи и престилки шетали край огнищата. Шомоил не влязъл навътре в двора, под навеса, а застанал до портата. Дълго чакал там, но никой не му обърнал внимание. Близо до него стоял Менешир ага и посрещал гостите. По негов знак шетачите настанявали богатите хора на почетните места, а сиромасите — където попадне.

Скоро наредили трапезите, започнало веселие, а Шомоил все стърчал до портата.

По едно време Менешир ага го забелязал, повикал един шетач и рекъл:

— Настани някъде този дрипльо.

Речено-сторено. Шетачът хванал Шомоил под ръка, настанил го сред сиромасите и просяците, донесъл му чаша ракия и чиния ряпа и се отдалечил. Шомоил погледнал към масите, край които седели богаташите и градските големци, видял, че там имало и пилаф с гъска, и месо, и всякакви зеленчуци, и вино, и ракия! Всичко имало на тези маси, с една дума.

Гостите се веселили дълго и си тръгнали късно след полунощ. Върнал се в къщи и Шомоил.

На следващия ден калесниците отново тръгнали из къщите да канят гости за продължението на сватбата. Поканили и Шомоил.

Но този ден Шомоил си дошъл от работа по-рано от обикновено, отишъл на баня, пременил се със сукнена антерия, с хубав халат, наложил бухарски калпак, сресал брадата и мустаците си и чак тогава се запътил за сватбата.

Когато Шомоил наближил портата, срещнал го самият Менешир ага и казал:

— О, драги Шомоил, здрасти! Влез, седни начело на трапезата!