«Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака»

Приказка за сиромаха и за трите гранатови камъка на юнака

Било ли е, или не — не знам, но казват, че живял някога един сиромах. Нищичко си нямал той — ни къща, ни двор.

Какво да прави? Отишъл в гората, оплел си колиба от клони и се заселил в нея.

Събере беднякът наръч сухи дръвца, отнесе ги в града, продаде ги, купи хляб и така живее.

Веднъж той пак отишъл в града с дърва.

Продал дървата, купил хляб и тръгнал обратно. Пъхнал хляба в пазвата си и премръзнал, свит от студ, се помъкнал към своята колиба. Пътят му минавал покрай царския дворец. Видяла го царската дъщеря и казала на баща си:

— Виж, татко, дявол минава.

Погледнал царят, видял, че не дявол, а беден човек минава, и сърдито отвърнал на дъщеря си:

— Съвсем не е дявол, а човек!

— Не, никакъв човек не е — виж колко е черен и окъсан. Дявол е, дявол! — повторила дъщеря му.

Заспорили бащата и дъщерята. Бащата се ядосал и казал на дъщеря си:

— Щом е така, още сега ще се омъжиш за него. Инак — главата ти ще взема.

Изплашила се царската дъщеря. Решила, че все пак е по-добре да се омъжи за сиромаха, отколкото да умре. Прибрала малко дрехи в една бохчичка, изтичала след него и му извикала:

— Ей, човече, почакай!

Обърнал се сиромахът и не повярвал, че такава красавица него вика, а продължавал да си върви, без да се оглежда назад.

Влязъл той в своята колиба, а след него влязла и царската дъщеря. Сиромахът я попитал:

— Защо идваш тук?

Тя му отговорила:

— Защото трябва да се ожениш за мене.

Изплашил се той — защо му е такава жена, как ще я храни — и рекъл:

— Нали виждаш как живея? Продавам дърва — купя комат хляб. С какво ще те храня?

Тя казала:

— Не бой се, аз и себе си, и тебе ще изхраня.

И добавила:

— Вземи тази кърпа — сама съм я тъкала. Тя струва петстотин рубли, цената й е втъкана там. Вземи я и я отнеси на пазара. Като те попита някой колко струва, кажи: цената й е втъкана; продай я и донеси парите.

Сиромахът взел кърпата и я занесъл на пазара.

Един търговец го попитал колко струва кърпата. Сиромахът отвърнал.

— Цената си е на нея.

Търговецът харесал кърпата.

— Хайде да отидем у дома да ти броя парите — казал той. Търговецът завел сиромаха в къщата си, броил му петстотин рубли, нахранил го отгоре на това и го изпратил да си върви. Сиромахът занесъл парите на жена си.

Изтъкала жена му още една кърпа, втъкала в нея същата цена, дала я на мъжа си и му казала:

— Отнеси и нея на пазара.

Отишъл той с кърпата на пазара. Обикалял, обикалял, но не можал да я продаде.

Най-после един човек го запитал колко струва кърпата и му казал:

— Аз нямам пари, но ако искаш, ще ти кажа за нея три умни приказки.

— Не, не я продавам за умни приказки — отговорил сиромахът и върнал кърпата.

Жена му го попитала:

— Никой ли не поиска да я купи?

— Не, един човек искаше да я купи за три умни приказки, но аз не му я дадох — отвърнал мъжът.

Жена му се ядосала.

— Върни се веднага, намери човека и му дай кърпата за трите умни приказки.

Мъжът пак отишъл на пазара. Търсил, търсил онзи човек, най-после го намерил и му казал:

— Ще ти дам кърпата за трите умни приказки.

— Да вървим — отговорил човекът.

Той го завел у дома си и му рекъл:

— Първата е — не казвай нищо, без да помислиш, а най-напред помисли и тогава кажи. Втората е — ако набедят пред тебе някого, каквото и да ти кажат за него, дори и това, че той иска да те убие, не бързай да го изкажеш, а най-напред провери добре истина ли е. Третата е — ако си до река и към тебе се приближи човек и те попита има ли там брод, не бързай да казваш, че има, та да тръгне човекът и се удави, а кажи, че не знаеш: нека сам провери. Това са моите три умни приказки.

Дарил човекът сиромаха и го изпратил да си върви.

Отишъл си сиромахът в къщи и повторил на жена си трите умни приказки. Жена му казала:

— Гледай да запомниш добре всичко, ще ти потрябва. А сега потърси някъде работа. Щом спечелиш пари, ще ги донесеш, ще купим чифт волове и ще заживеем добре.

Съгласил се сиромахът и тръгнал за града. По пътя срещнал трима търговци.

— Здравей — казали му търговците.

— Здравейте и вие — отговорил сиромахът.

— Ще ни станеш ли слуга?

— Защо не, ще ви стана.

— Колко да ти плащаме годишно?

— Шестдесет рубли.

Търговците му платили за цяла година предварително.

— Ето ти парите, изпрати ги в къщи.

Сиромахът взел парите и ги изпратил на жена си по един земляк, а сам тръгнал с търговците.

Вървели те три дни и три нощи, но никъде по пътя не видели вода.

Тръгнали по една планинска пътека и чак отвъд планината в един дълбок дол имало вода.

Търговците дали на своя слуга една стомна и му казали:

— Там в дола има вода, иди и донеси!

На сигурна смърт го пратили те — за една стомна вода сиромахът трябвало да загине.

Стигнал той до водата, гледа — пред него стои левент юнак, въоръжен от главата до петите, и си играе с една жаба, забавлява се.

Юнакът забелязал сиромаха и го попитал:

— Я ми кажи, братко, кой е по-красив — аз или тази жаба?

А жабата подскачала на рамото му, играела си там.

Сиромахът поискал веднага да каже това, що му било на езика, но си спомнил съвета — да не говори, преди да помисли, и се замислил. И не сама се замислил, но дори отстъпил три крачки назад от страх — ами ако юнакът се разсърди, като му каже, че е по-красив от жабата, и ме убие! Не, тук сигурно има нещо.

А юнакът го подканил:

— Казвай де, защо мълчиш?

Сиромахът решил на ума си: „Не, по-добре да му кажа, че жабата е по-красива от него“ — и рекъл:

— Жабата е по-красива!

Точно това и трябвало на юнака. Щом сиромахът му казал, че жабата е по-красива от него, жабешката кожа се разпукала и от нея излязла невиждана още под слънцето хубавица.

Зарадвал се юнакът хубавец и почнал да прегръща и целува сиромаха.

— Колко хора погубих край тази вода, докато получа такъв отговор, та да се освободи от магията омагьосаната хубавица! Върви и кажи сега на всички, че водата е свободна. Отивам си оттук.

На прощаване юнакът му подарил три чудесни гранатови камъка и златен женски пояс и му казал:

— Вземи тези камъни, те ще ти потрябват, ако ли пък имаш жена, нека препаше пояса, ще й се роди златокъдрав син.

Сбогувал се той със сиромаха и си тръгнал със своята хубавица.

Сиромахът увил в една дрипа гранатовите камъни и златния пояс и ги изпратил на жена си по един земляк. После напълнил стомната с вода и отишъл при търговците. Учудили се те, че той се връща жив и здрав, и го попитали:

— Имаше ли някой при водата, или не?

— Имаше, но си отиде — отговорил сиромахът, — водата е вече свободна.

Всички почнали да прегръщат сиромаха и да му се чудят:

— Какво си му казал, че е освободил водата? Колко години вече се мъчим без вода!

А в това време землякът занесъл на жената на сиромаха загънатото в дрипата богатство.

Разчупила жената единия от гранатовите камъни и само с половината от него изградила прекрасен град с дворци и градини.

Пуснала тя в полето стада коне, овце и биволи, пазарила коняри, овчари и биволари. Заживяла си така и зачакала своя мъж.

Изслужил сиромахът своята година. Търговците го възнаградили с още пари за добрата му служба и го освободили. Не им трябвал слуга: водата била вече свободна, а те само заради нея наемали слуги.

Тръгнал сиромахът за вкъщи, към своята плетена колиба.

По пътя си срещнал стада биволи.

— Чии са тези стада?

Назовали му неговото име.

Обидил се сиромахът, ядосал се дори помислил, че му се подиграват, но не казал нищо и продължил пътя си.

По-нататък срещнал стада овце. Попитал чии са и пак му казали, че са негови.

Стигнал до гората, гледа — няма я неговата плетена колиба, а на мястото й се издига огромен дворец.

Замислил се сиромахът, а после влязъл в двора.

— Къде живее тази и тази жена? — попитал той за жена си.

— Нашата господарка ли? Ей там на хълма, в двореца — отговорили му хората.

Зачудил се сиромахът — нищо не може да разбере. Заобиколили го от всички страни слуги, взели да го разпитват какво иска, работа ли търси и няма ли да се наеме за ратай.

— Да — казал той, — ще се наема.

Заприказвали всички в един глас, вдигнали голям шум. Едни викали:

— Не ни трябва.

Други:

— Трябва ни.

А един старец, който пасял гъските, рекъл:

— Аз ще го взема да наглежда гъските.

Взели сиромаха на работа.

Изминал така цял месец. Сиромахът работел, пасял гъските. Веднъж той казал на стареца:

— Искам да видя господарката.

— Аз не смея да отида при нея — отговорил старецът, — но може да пратим внучката ми.

Изпратили момичето и му поръчали:

— Кажи на господарката, че един човек работи тук вече цял месец и иска да я види.

Момичето отишло и казало, каквото му поръчали. Господарката излязла на балкона. Тя се досетила, че може би нейният мъж се е върнал, и заповядала на слугите да го заведат при нея. А той вървял и си мислел: „Какво ли ще стане?“ Жена му го видяла отгоре, познала го веднага и заповядала:

— Вземете го на ръце и го донесете така, че кракът му да не стъпва по земята.

Притичали слугите, взели го на ръце, почнали да викат в негова чест, а скришом го щипели от яд, че на простия гъсар се отдават такива почести. Отнесли го при господарката.

Тя освободила всичките си слуги и сама го облякла и нагиздила.

После го хванала подръка и излязла на разходка с него.

Изплашили се слугите, като разбрали, че това е техният господар, и си помислили, че той ще ги разгони всичките. А той не се разсърдил и не ги изгонил. Тръгнал да разглежда стаите.

Гледа — в една стая виси люлка, а в нея златокъдро момченце. Пламнал той от гняв, хванал се за кинжала и искал да убие жена си. Но изведнъж си спомнил умната приказка на онзи човек — да помисли, преди да посегне да убива. Замислил се той и си спомнил какво му казал юнакът за златния пояс, който той изпратил на жена си.

Спомнил си той всичко и разбрал, че от този пояс се е родило на жена му златокъдрото момченце.

Дошла жена му и казала:

— Всичко това си спечелил ти. Помниш ли как ми изпрати трите гранатови камъка и златния пояс? Целия този град и двореца построих само с половината от единия чуден камък. А другите два и половина стоят непобутнати: толкова са скъпи, че никой не може да ги купи.

Мъжът се зарадвал. Заживели си те доволни и щастливи. Веднъж жената казала:

— Покани на гости баща ми.

— Добре — отговорил мъжът.

Извели от стадото бял кон, турили му сребърна юзда, оседлали го със сребърно седло, пременили един слуга в бяла черкезка и го изпратили да покани на гости царя-баща, като му поръчали:

— Не казвай на никого по пътя, а и на самия цар не казвай, че си наш слуга. Кажи му само: „Вашият зет ме помоли да ви поканя на гости у него“.

Пристигнал слугата при царя и му казал:

— Вашият зет ви кани да му отидете на гости.

Засмял се само царят и рекъл на слугата:

— Не те ли е срам, юначе, да предаваш заръката на този нещастен сиромах? Как се е осмелил той да кани мене, царя, на гости?!

Върнал се слугата и разказал как го е приел царят. На другия ден взели от стадото червен кон, оседлали го със златно седло, облекли слугата в златни дрехи и го изпратили при царя. Слугата се явил пред царя и му казал:

— Царю честити! Вашият зет ви кани да му отидете на гости.

Царицата рекла на царя:

— Да му отидем на гости. Ще вземем свои слуги и ядене, ще го извикаме в полето, ще му дадем пари, зет ни е все пак.

Върнал се слугата и съобщил на господарите си:

— Така и така, царят идва със свое ядене.

По пътя царят видял стадата овце и попитал:

— Чии са тези овце?

Казали му името на неговия зет.

По-нататък гледа — пасат стада коне. Попитал пак:

— Чии са тези стада?

Отново му назовали името на неговия зет.

Погледнал царят стадото, заповядал да хвърлят яденето, което бил взел, върнал и всичките си слуги и казал:

— Изглежда, че зет ми е забогатял. Срамота е да отивам при него със свое ядене и със слуги.

Пристигнал той и що да види — приказен град, а сред града — дворец. На балкона стои дъщеря му с мъжа си.

Качили се царят и царицата горе, прегърнали и целунали дъщеря си и зет си. Дъщерята ги попитала:

— Защо не искахте да дойдете у нас? За унижение ли го смятахте?

Влезли в залата.

Масата била отрупана с ястия, и то какви — царят никога не бил виждал такива ястия.

След угощението дъщерята изнесла гранатовите камъни и казала на баща си:

— Смени ни ги за пари, ако можеш.

Царят разменил с пари как да е двата гранатови камъка, но половинката от третия не можал — не му стигнали парите.

Благословил той зетя си, окачил на шията му своята царска огърлица и му отстъпил трона си.