«Легенда за Урашима»

Имало едно време един добър рибар, който се наричал Урашима. Той бил едър и силен, имал добро сърце и много обичал животните.

Един ден, както си ходел по брега на морето, забелязал купчина момчета, който крещели и се боричкали около нещо, което не можел да види добре. Помамен от любопитството си, той се приближил и разбрал, че тези нехранимайковци измъчвали една костенурка, която успели да измъкнат от водата.

Те я удряли, преобръщали я и изглежда добре се забавлявали като й причинявали такива мъки.

— Не ви ли е срам? — извикал Урашима. — Защо измъчвате така това бедно създание? Какво ви е сторило то?

— Ами ти защо се бъркаш? — отвърнали дръзките дезделници. — Тази костенурка е наша. Остави ни на мира.

И без да слушат повече добрия човек, те продължили своята лоша игра.

Като видял, че думите му отиват напразно, Урашима извадил от джоба си няколко сребърни монети, които бил спечелил с тежък труд и с които щял да си купи нещо за ядене, и им казал:

— Хайде да се спогодим. Вземете тези парии ми дайте костенурката.

Хлапаците не чакали да им повтори. Грабнали парите и хулкнали към най-близкия продавач на бонбони.

Урашима взел да милва полека костенурката, после я върнал във водата с думите: „Върви, клета костенурке, и не оставяй вече да те хващат!“ После се върнал у дома си усмихнат, с празен стомах, разбира се, но със задоволство в сърцето, задето е постъпил така.

След няколко дена Урашима излязъл с малката си лодка в открито море и тъкмо се канел да хвърли рибарската си мрежа, чул един глас да го вика:

— Чичо Урашима, чичо Урашима!

Той се оглаедал учуден наоколо, но видял само небето и морето.

„Трябва да сънувам“ — рекъл си той.

Но тихото гласче пак подхванало:

— Чичо Урашима, чичо Урашима!

Още по-зачуден, човекът се взрял в морето и този път видял една костенурка, която плувала към него. Като наближила, тя се поклонила вежливо и казала:

— Добър ден, чичо Урашима, не ме ли позна? Аз съм костенурката, която ти изтръгна от ръцете на жестоките нехранимайковци. Много съм ти благодарна за това и искам да ти се отплатя. Качи се на гърба ми и аз ще те отведа при всемогъщия Дракон, цяря на океаните.

Смаян, Урашима направил каквото му казала. Щом яхнал костенурката, и тя се гмурнала в дълбочините на морето.