«Красавицата от далечната страна Нигозет»

Живял някога един цар. Той имал трима сина.

Остарял бащата, не виждал вече и си помислил:

„Трябва да разбера кой от моите синове е най-достоен да наследи царството ми“.

Извикал старецът най-големия си син и му рекъл:

— Кажи ми, кое на света е най-сито, кое е най-бързо и кое е най-прекрасно? Искам да те изпитам дали си достоен да царуваш. Ако отговориш, както трябва, ще ти оставя царството си.

А царят имал прекрасен кон. Затова най-големият син му отговорил:

— Няма на света нищо по-сито от вашия кон, по-прекрасно от вашата жена (той говорел за майка си) и по-бързо от вашите хрътки.

— Не, синко, не си достоен да царуваш — рекъл бащата и повикал средния си син.

— Най-прекрасна е моята жена, най-охранен е моят кон, а най-бърза — моята хрътка — отвърнал средният син.

— Не, и ти не си достоен за трона — казал бащата и извикал най-малкия си син.

— Ех, синко, едничката ми надежда е в тебе — и зрението ми трябва да възвърнеш, и гатанките ми да разгадаеш. Кажи ми, кое на света е най-сито, кое е най-прекрасно и кое е най-бързо?

Най-малкият син отговорил:

— Какво може да бъде по-прекрасно от пролетта, по-пълно и по-сито от плодородната есен и кое може да бъде по-бързо от нашия поглед — за миг човешкото око достига и обхваща всичко!

— Наистина само ти си достоен за царството ми — зарадвал се бащата. — Ти ще ми върнеш и изгубеното зрение.

— Добре — казал синът. — Дайте ми само време да помисля. Отишъл момъкът при коня на баща си, а конят го запитал:

— Какво си се замислил? Кажи на баща си да ти поръча седло с девет ремъка, да ти даде най-хубавия си меч и камшик. Възседни ме и ме шибни с камшика така, че за три чифта цървули кожа да ми одереш. И аз ще литна така, че никой няма да разбере във въздуха ли съм полетял, или съм потънал в земята. Където спра, слез и почни да ровиш земята — там ще намериш лекарство за баща си. Само внимавай, грабни го бързо, защото инак ще отлети на небето.

Момъкът изпълнил всичко.

Долетели те до едно място, слязъл момъкът от коня и разровил земята. Изведнъж нещо като снежец излетяло от земята, понесло се към небето и се стопило във въздуха толкова бързо, че момъкът не успял дори да го види добре, а камо ли да го хване.

Конят казал: