«Овчарят Бичиа»

Живял някога велик и могъщ цар. Той имал само една дъщеря — прекрасна, невиждана под слънцето хубавица. Решил царят да даде дъщеря си за жена само на оня, който му разкаже три най-невероятни измислици.

Мнозина желаели да се оженят за красавицата, но никой не можел да угоди на царя. Несполучилите той веднага обезглавявал и главите им окачвал по стените на своя замък.

В същото царство живеел и един овчар на име Бичиа. Една вечер, след като докарал стадото в селото, Бичиа казал на майка си:

— Майко, царят дава дъщеря си за жена на оня, който успее да му разкаже три невероятни измислици. Ще ида и аз да си опитам късмета, пък да става, каквото ще. Може да сполуча и тогава ще ти доведа за снаха царската дъщеря!

— Какво приказваш, синко?! Кой ще ти даде на тебе царската дъщеря? — извикала майката.

— Защо не? Не съм ли и аз човек? Ум не ми ли стига?

— Откажи се, синко, и без това няма да ти я дадат.

— Но защо?

— Нали знаеш, синко, на колко прекрасни момци царят заповяда да отсекат главите, защото не можаха да му угодят? Къде можеш ти да му разкажеш такива невероятни измислици, каквито никой от онези знатни и учени хора не е могъл да измисли?

— Ще видим дали не мога! Мигар тия, дето ще ме питат, не са също такива хора като мене? Помниш ли какво казваше баща ми: човек трябва да изпита всичко. И аз искам сега да опитам късмета си — ще видим кой ще победи!

Дълго придумвала майката Бичиа, но той не я послушал. Тръгнал на път, стигнал до царския дворец и се спрял пред портите. Видял окачените по кулите изсъхнали човешки глави, но сърцето му не трепнало от страх.

Излезли царедворци и го попитали:

— Кой си ти и какво искаш?

— Аз съм селянин — овчар, и искам да разкажа на царя една измислица.

Доложили на царя и по негова заповед въвели Бичиа в двореца, подали му стол и го поканили да седне.

Излязъл царят, извикал палачите си и се обърнал към Бичиа:

— Разказвай сега твоята измислица!