Той положи топчетата на тезгяха, дръпна монетата, хвърли я в кутията под тезгяха и тя издрънча. Звукът отекна като гръм.
Мъжът в черния костюм вдигна ръка.
— Един момент… — прекъсна го мъжагата. Обърна се отново и протегна ръка към масата. Улови буркана, обърна го и изсипа четирите топчета за пинг-понг в панера. Ръката му трепна колебливо, преди да върне обратно буркана на мястото му.
Никой вече не играеше. Всички наблюдаваха с любопитство мъжа в черно, който сега вдигаше ръката си, за да хвърли първото от поредните три топчета. То описа парабола и косо падна в същия буркан, както преди — без въобще да докосне гърлото. Подскочи един път, после се закова на място. Зрителите изръкопляскаха и закрещяха.
— Браво!
Едрият мъж потри вежди с дясната си ръка, разтърси пръсти раздразнено, отръска потта.
Мъжът в черния костюм метна второто топче. То полетя, падна в буркана.
— Чакайте! — почти извика мъжагата.
Мъжът в черно го погледна.
— Какво правите? — попита едрият мъж.
— Хвърлям топчета за пинг-понг! — отвърна мъжът в черно.
Последва всеобщ бурен смях. Лицето на едрия мъж се зачерви още повече.
— Това го знам много добре! — възкликна той.
— Тук май има скрити огледала! — предположи някой от зрителите.
Всички отново избухнаха в смях. Обстановката се нажежаваше.
— Много смешно! — изрече едрият мъж. Видимо ставаше все по-раздразнен. Премести мократа цигара в другия край на устата. — Хайде, можете да продължавате! — каза той.
Мъжът в черния костюм хвърли третото топче за пинг-понг. Като понесено от невидима ръка, то плавно прелетя над масата и падна в буркана при другите две. Всички зрители изръкопляскаха шумно.
Едрият мъж със сламената шапка грабна от една етажерка чисто нова лъскава тенджера под налягане и с нежелание я постави върху тезгяха. Мъжът в черно дори не я погледна. Извади нова монета от двайсет и пет цента.
— Още три топки за пинг-понг — поиска. Това беше желанието му.
Едрият мъж не му обърна внимание.
— Насам! Насам! — викаше той към другите. — Елате тука! Вкарайте топчетата за пинг-понг в бурканите!
Всеобщ ропот на неодобрение заглуши гласа му. Той се обърна ядосан.
— Всеки клиент има право само на четири опита! — изкрещя.
— Къде го пише това? — троснато запита някой.
— Такива са правилата на играта! — заоправдава се едрият мъж. Обърна гръб на мъжа в черно и пак почука бурканите с крайчеца на бастуна.
Комментарии к книге «Скрити таланти», Ричард Матесон
Всего 0 комментариев